Кутията от боя стоеше в камерата. Явно бе готова, за да бъде преместена. Той беше гледал операторите да го правят десетки пъти. Защо пък не, по дяволите? Ахмед бръкна в камерата, извади кутията и отиде в стаята, където се намираше пещта. Те я слагаха вътре и… Всичко бе толкова просто Ахмед щеше да разнообрази дежурството си, а може би дори и да помогне на работата.
Кутията бе лека. Вътре спокойно можеше да има само въздух. Нима бе празна? Капакът й бе затворен със скоба и… „Не“ — реши той. Щеше да направи само това, което вършеха операторите. Ахмед отиде до пещта, провери дали е изключена и отвори вратичката. Знаеше, че вътре може да стане доста горещо. „Това нещо топи метал!“ След това сложи дебелите гумени ръкавици, които използваха и — като забрави да включи системата за подаване на аргон — освободи скобите на капака. След това вдигна кутията към очите си, за да види как изглежда. Видя.
Когато Ахмед махна капака, богатият на кислород въздух нахлу в кутията и атакува плутониевите стружки. Някои от тях реагираха незабавно и направо избухнаха в лицето му. Блясъкът приличаше на този от изстрел на старомодна пушка. Просто лека експлозия от топлина и светлина, която не можеше да нарани човек. Ахмед веднага го разбра. Дори не се появи пушек.
Въпреки това Ахмед изпадна в ужас. Бе извършил нещо, което не трябваше да прави. Какво щеше да си помисли командирът за него? Какво щеше да му направи? Той се заслуша в бръмченето на вентилационната система и му се стори, че през вентилатора навън излезе облаче дим. Това беше добре. Значи нямаше да забележат нищо. Сега трябваше само…
Да. Той взе кутията и я отнесе обратно при машините. Другият пазач все още не се бе върнал. Добре. Ахмед остави кутията на мястото, от което я бе взел, и се увери, че всичко изглежда така, както и преди няколко минути. Той запали цигара, за да се успокои. Сърдеше се на себе си, че все още не може да се откаже от навика. Усещаше, че никотинът вече влияе на физическото му състояние.
Ахмед не знаеше, че се е превърнал в труп, чиято смърт все още не е регистрирана. Заедно с тютюневия дим той поемаше и последните глътки живот.
— Мога да го направя — обяви Кларк, докато влизаше като актьора Джон Уейн в Аламо.
— Разказвай — подкани го Джак и му посочи близкия стол.
— Току-що се връщам от летище „Дълес“, където говорих с няколко човека. Самолетите на японците „Боинг-747“ за презокеански полети са доста удобни за целите ни. Горната им част е оборудвана с легла. Това ще ни помогне. Там има чудесна акустика, която прави прихващането доста лесно. — Той разтвори една схема. — Тук и тук има маси. Ще използваме две безжични подслушвателни устройства и четири радиочестотни канала.
— Обясни ми по-подробно — помоли го Джак.
— Безжичните микрофони прихващат всеки шум без значение от каква посока идва. След това прехвърлят шумовете на предавател, който ги извежда вън от самолета.
— А защо на четири канала?
— Големият проблем е да изолираме шума от самолета, бученето на двигателите, въздуха и всичко останало. Два от каналите са звуците от вътрешността. Останалите два са за страничния шум. Ще ги използваме, за да можем да отделим полезната за нас информация. Хората от научно-техническия отдел вече от доста време работят по проблема. Записаният шум се използва, за да се установят смущенията. След това само се сменя фазата им и те изчезват. Доста проста работа, стига да разполагаш с необходимата компютърна екипировка. Ние разполагаме. Предавателят ще бъде поставен в бутилка. Ще я сложим до илюминатора. С нея няма да има проблеми. Вече проверих. Ще ни трябва обаче самолет, който да следва обекта.
— Какъв?
— Ами най-добре някакъв малък — „Гълфстрийм“ или ЕС-135 Трябва обаче да бъде екипиран с необходимото оборудване. Лично аз дори бих препоръчал повече от един.
— На какво разстояние трябва да бъде?
— Достатъчно далеч, за да не го засекат… На около тридесет мили. Не е задължително да се движи на същата височина. Няма нужда да го ескортираме.
— Трудно ли ще бъде изработването на устройството?
— Не. Най-сложно ще бъде с предавателя, но както казах, ще го инсталираме в бутилка от алкохол. Марката ще бъде от обичайните продавани и безмитните магазини. Освен това няма да е стъклена, а керамична. Например скъпа бутилка „Чивас регал“. Японците обичат шотландско уиски.
— А има ли възможност да я открият? — попита Райън. Кларк се усмихна като хлапак, току-що надхитрил учителя си.
— Ще изработим устройството изключително от японски части. Освен това ще оставим прихващащо устройство, настроено на необходимите честоти в самия самолет. Те ще пътуват с обичайната тълпа журналисти. Ще поставя устройството в едно от кошчетата за смет на долния етаж. Ако операцията се издъни, ще останат с впечатлението, че е тяхна работа. Дори могат да помислят, че го е направил японски журналист.