Кети все още обичаше съпруга си и му го показваше. Освен това смяташе, че има добро чувство за хумор. Не си позволяваше да изпада в депресии. Не пропускаше възможността да се докосне до Джак, а като лекар знаеше как да го направи. Говореше с него, питаше го за мнението му по този или онзи въпрос, показваше му обичта си и уважението към позициите, които защитава. Джак не можеше да има и капчица съмнение, че Кети все още е неговото момиче. Всъщност го обичаше с цялата любов, на която е способна една съпруга. Кети разбра, че не върши нищо неправилно.
Тогава защо не можеше…
Лицето в огледалото бе повече озадачено, отколкото измъчено. „Какво още мога да направя?“ — запита се тя.
„Нищо.“
Кети се опита да прогони мислите си. Започваше нов ден. Трябваше да приготви децата За училище, а значи и закуска, още преди да ги събуди. Кети не смяташе, че задълженията в съпружеския живот са разпределени справедливо. Тя бе хирург — професор по хирургия! — но освен това бе и майка с всички произтичащи от това грижи, които съпругът й не споделяше. Не и в ранните сутрини на делниците. Е, такава беше женската съдба. Тя облече халата си и отиде в кухнята. И двете й деца обичаха овесена каша и нямаха нищо против полуфабрикатите. Тя кипна водата и я остави на бавен огън, докато ги събуди. След десет минути Сали и малкият Джак бяха измити, облечени и на път към кухнята. Сали пристигна първа и веднага включи телевизора на канала „Дисни“. Сега Кети разполагаше с десет минути за сутрешното си кафе и за вестника.
В долния десен ъгъл на първа страница имаше някакви статия за Русия. „Може би това е едно от нещата, които тревожат Джак.“ Тя реши да я прочете. Може би щеше да поговори с него, да разбере защо е толкова… откъснат от нея?
„… разочаровани от безсилието на ЦРУ да осигури нужната информация по проблема. Има и слухове за предприето разследване. Служител от администрацията потвърди сведенията, че висш функционер на ЦРУ е заподозрян във финансови злоупотреби и сексуална разпуснатост. Името на функционера не бе споменато, но той без съмнение заема много отговорен пост и координира информацията за администрацията…“
„Сексуална разпуснатост?“ Какво означаваше това? Кой беше този човек?
„Той.“
„Много отговорен пост и координира…“
Това бе Джак. Това бе съпругът й. Именно тази фраза използваха за хора с неговото служебно положение. Кети внезапно разбра, че съмненията й са верни.
„Джак… ходи по жени? Моят Джак?“
Не беше възможно.
Нали?
Неспособността му да изпълни мъжките си задължения, умората, пиенето, отчуждеността? Нима причината да не може… Дали го привлича друга?
Не беше възможно. Не и Джак. Не и нейният Джак.
Но защо тогава… Тя все още бе привлекателна — всички го казваха. Все още бе добра съпруга — в това не можеше да има съмнение. Джак не беше болен. Тя щеше да долови симптомите — Кети бе лекар, при това добър, и нямаше да пропусне болестта. Тя наруши принципите си, за да бъде мила с него, за да му говори, да му каже, че го обича и…
Бе невероятно, но възможно.
Да.
Не. Кети остави вестника и отпи от кафето си. Не беше възможно. Не и нейният Джак.
Течеше последният час на последната фаза от обработката на детайлите. Гусн и Фром наблюдаваха струга с добре прикрита възбуда, която на пръв поглед приличаше на опиянение. Фреоновата течност, обливаща въртящия се метал, им пречеше да видят продукта, който вече беше почти готов. Те се взираха усилено, макар отлично да знаеха, че с нищо повече не могат да помогнат. Частта от плутония, която се обработваше в момента, бе скрита от погледите им от друго парче метал. Но дори и да не бе така, и двамата знаеха, че зрението им е твърде слабо, за да забележи евентуални отклонения. И Гусн, и Фром се взираха в данните, подавани от компютъра. Показваните отклонения влизаха в рамките на дванадесетте ангстрьома, определени от хер доктор Фром. Все пак трябваше да вярват на компютъра, нали?
— Само още няколко сантиметра — каза Гусн на Бок и Куати, които се присъединиха към тях.
— Ти не ни обясни втората част от елемента — обади се командирът. Напоследък той бе започнал да нарича бомбата „елемент“.
Фром не бе много доволен от прекъсването, но се обърна.
— Какво искаш да знаеш?
— Разбирам как протича първата, но не и втората реакция — отвърна просто и разумно Куати.
— Много добре. Теоретичната страна е доста проста стига веднъж да се разбере принципът. Именно това е било трудното — да се открие принципът. В началото се е смятало, че вторичната реакция е въпрос на температура. В крайна сметка именно тя е определяща за центъра на звездата. Всъщност обаче не е съвсем така. Първите теоретици са пренебрегнали ролята на налягането. От нашата гледна точка грешката им изглежда детинска, но откривателската работа е много по-трудна, отколкото ни се струва. Ключът към вторичната реакция е овладяването на енергията по такъв начин, че да може едновременно с превръщането й в налягане да се използва топлината и освен това да се измени посоката й на деветдесет градуса. Задачата съвсем не е лесна, тъй като става въпрос за седемдесет килотона енергия — каза самодоволно Фром. — Както и да е, от теоретична гледна точка вторичната реакция не е толкова трудна, за колкото се смята. Прозрението на Улам и Телер е било просто, както и повечето велики открития. Налягането е температура. Заслугата им е, че са разбрали истината: тайната, която търсят, просто не съществува. След като веднъж си проумял принципа, остава само черната работа. Изработването на бомбата изисква математически, а не технически умения. Най-трудната част е да се направи преносима. Ето това е работата на инженера — натърти Фром.