— Пластмасовите сламки ли? — обади се Бок, който знаеше, че сънародникът му иска да чуе въпроса. Той бе самовлюбен глупак.
— Не мога да бъда категоричен, но смятам, че те са мой личен принос. Материалът е идеален. Лек, кух и гъвкав. — Фром отиде до масата и се върна с една от „сламките“. — Основният материал е полиетилен. Отвън сме го покрили с мед, а отвътре — с родий. Дължината на „сламката“ е шестдесет сантиметра, а вътрешният диаметър малко под три милиметра. Хиляди от тях ограждат втората степен на устройството. Съединени са на снопчета, прегънати на сто и осемдесет градуса, в геометрична фигура, наречена „хеликс“. Хеликсът е много полезна форма. Той може да насочва енергията, като същевременно запазва способността си да излъчва топлина във всички посоки.
Куати си помисли, че всеки инженер е нереализирал се учител.
— И какво правят? — попита той.
— Така… първата емисия е от масирана гама радиация. Веднага след нея идват рентгеновите лъчи. И в двата случая става дума за високоенергийни фотони — квантови частици, които носят енергия, но нямат маса…
— Светлинни вълни — обади се Бок, спомняйки си за училищните уроци по физика.
— Точно така — кимна Фром. — Светлинни вълни, но натоварени с изключително много енергия и с по-висока честота. Така че още в началото ще разполагаме с голямо количество енергия от първичната реакция. Част от нея можем да насочим в помощ на вторичната посредством каналите, които сме изработили. Повечето от нея, разбира се, ще се изгуби, но всъщност на нас ще ни бъде достатъчно незначително количество. Рентгеновите лъчи проникват в сламките. Повечето от енергията им се абсорбира от металното покритие, а част от нея се отразява от полегатите повърхности и продължава надолу, където също се абсорбира. Полиетиленът на свой ред също поглъща доста енергия. И какво, мислите, става?
— След поглъщането на толкова много енергия трябва да последва експлозия — отвърна Бок, преди Куати да успее да реагира.
— Много добре, хер Бок. Когато сламките експлодират — всъщност те се превръщат в плазма, — плазмата бързо се разстила по цялата им дължина. Така аксиалната енергия от първичната реакция се превръща в радиална във вторична.
Куати внезапно бе осенен от прозрение.
— Гениално, но губите половината енергия. Онази, която се излъчва навън.
— И да, и не. Тя образува нещо като енергийна бариера, която ни е нужна. След това урановите перки около корпуса на втората степен също се превръщат в плазма. Тя е част от същия енергиен поток, но се появява по-бавно, тъй като масата на перките е по-голяма. Плазмата е с по-голяма плътност и се свива навътре. Самият корпус на втората степен има два сантиметра вакуум. Така че сгъстяващата се навътре плазма получава, тъй да се каже, „летящ старт“.
— Значи ще използваме енергията от първичната реакция, насочена под прав ъгъл, за същата функция, която са изпълнили преди експлозивите? — попита Куати.
— Прекрасно, командире! — отвърна Фром достатъчно покровителствено, за да бъде забелязано от всички. — Сега разполагаме с относително тежка маса плазма, която натиска навътре. Вакуумната дупка й дава възможност да се засили, преди да се удари във втората степен. От удара втората степен се свива. Тя е изработена от литиев деутерид и литиев хидрат, покрити с тритий и заобиколени от уран-238. Всичко това ще бъде смачкано от вътрешния взрив на плазмата. Бомбардират го и неутроните от първичната реакция. Комбинацията от налягане, висока температура и бомбардиране с неутрони предизвиква трансформация на лития в тритий. Тритият от свои страна незабавно започва да се топи и освобождава огромни количества високоенергийни неутрони и енергия. Неутроните атакуват уран-238, от което се получава бърза верижна реакция, прибавяща нова мощ към втората степен.