— На Райън и Мъри.
Тя замълча за момент, сякаш обмисляше положението.
— Не мисля, че предложението е уместно. Знаеш какви са репортерите. Ако ще ги удряш, по-добре ударът ти да попадне точно в целта… хмм. Мисля, че мога да се справя с положението. Ако ми разрешиш, разбира се.
— Проблемът е изключително сериозен. СПИНАКЪР е много важен агент.
Вълнението понякога караше Кабът да се повтаря.
— Знам. Райън бе абсолютно категоричен за това. Все още ли не сте потвърдили сведенията му?
Кабът поклати глава.
— Не. Джак ходи в Англия и е помолил Интелиджънс сървис да се поослуша, но не очакваме да открият нещо.
— Какво искаш да кажа на Холцман?
— Че е възможно да компрометира изключително ценен източник на информация. Агентът ни може да бъде убит, а политическите последствия ще бъдат сериозни — заключи Кабът.
— Да, подобно разкритие ще окаже нежелан ефект върху политическия им живот, нали?
— Ако СПИНАКЪР е прав, очакват ги големи сътресения. Но разгласяването на сведенията му го застрашава. Не забравяй, че…
Елиът го прекъсна:
— Че Кадишев е главният ни коз там? Да. И ако „изгори“, оставаме без силни карти. Разбрах те отлично, Маркъс. Благодаря. Ще поработя по въпроса.
— Ще ти бъда много благодарен, ако успееш — отвърна Кабът след кратко мълчание.
— Чудесно. Имаш ли още нещо тази сутрин?
— Не. Дойдох само за това.
— В такъв случай искам да ти покажа нещо. Нещо, върху което работим Доста е интересно — прибави тя и Маркъс я разбра.
— Какво е то? — попита предпазливо директорът.
— Предупреждавам те, че е абсолютно поверително.
Елиът извади голям плик от бюрото си.
— Абсолютно, Маркъс. Не трябва да излиза от сградата. Ясно ли е?
— Да — отвърна Кабът, който вече любопитстваше.
Лиз отвори плика и му подаде няколко снимки. Кабът ги разгледа.
— Коя е тази жена?
— Карол Зимър. Вдовица на сержант от военновъздушните сили, който е загинал по неясен начин.
Елиът му разказа още няколко подробности.
— Райън ходи по жени? Да пукна на място.
— Има ли някакъв начин да получим допълнителна информация от вас?
— Ако трябва да го направим, без да събудим подозрението му, ще е доста трудно — поклати глава Кабът. — От двамата му бодигардове — Кларк и Чавес — няма да научим нищо. Ще го прикрият. Приятели са.
— Райън е приятел с охраната си? Сериозно ли говориш?
Елиът бе изненадана. Все едно човек да дружи с мебелите си.
— Кларк е стар оперативен офицер. Чавес е младок, който работи като охрана, докато учи в колежа. Иска да става оперативен офицер. Преглеждал съм досиетата им. Кларк трябва да се пенсионира след още няколко години и мястото в охраната е нещо като благодарност за добрата му служба. Вършил е доста интересни неща. Добър човек и добър офицер.
Елиът бе леко разочарована, но щом като Кабът го казваше, значи не можеха да постъпят по този начин.
— Искаме да освободим Райън.
— Няма да е лесно. На Хълма го харесват.
— Преди малко каза, че не ти се подчинява.
— Тези номера не вървят в Конгреса и ти добре го знаеш. Ако сте решили да го уволните, президентът трябва да поиска оставката му.
„Но това също няма да мине на Хълма“ — помисли си Елиът. Явно Кабът не можеше да й помогне. В интерес на истината Елиът не бе очаквала помощ от него. Маркъс бе твърде слабохарактерен.
— Предполагам, че ще успеем да се справим и сами.
— Така ще е най-добре. Ако в Ленгли се разчуе, че и аз имам пръст в работата, ще ме помислят за злобен. Не мога да го позволя — каза замислено Кабът. — Ще разваля дисциплината.
— Добре — изправи се Лиз. — Благодаря ти, че намина.
Две минути по-късно тя отново седеше на бюрото си, подпряла крака на едно от чекмеджетата. Всичко вървеше като по ноти. Не можеше да бъде по-добре. „Започвам да се специализирам…“
— Какво има?
— Тази статия е публикувана в един днешен вашингтонски вестник — каза Головко.
В Москва бе седем часът вечерта. Небето бе навъсено, а времето — студено, типично по руски. Фактът, че Головко трябваше да докладва за статия, публикувана в американски вестник, въобще не го стопляше.
Андрей Илич взе преведения материал от ръката на първия заместник-председател и го прочете. После хвърли презрително двата листа на бюрото си.
— Що за глупости са това?
— Холцман е доста добър вашингтонски журналист. Има достъп до високопоставени служители от администрацията на Фаулър.
— И сигурно не се свени да пише измислици, както и повечето от колегите му.
— Смятаме, че случаят не е такъв. Според нас тонът на статията недвусмислено подсказва, че Холцман е получил информацията си от Белия дом.