— Предполагам, знаеш последиците.
— О, да. Голям Международен Инцидент. Ще ме пенсионират по-бързо. Няма проблеми, Джак. Мога да се пенсионирам, когато поискам, но ще бъде жалко за Динг. Това хлапе показва обещаващи способности.
— А ако ви открият?
— Ще им кажа на блестящ испански, че някакъв японски журналист ме е накарал да го направя и е платил много песос. Това е спасението ни, Джак. Ако помислят, че си е тяхна работа, няма да вдигат много шум. Иначе ще си развалят репутацията.
— Джон, ти си пресметливо и подмолно копеле.
— Просто се опитвам да служа на страната си, сър.
Кларк избухна в смях. След няколко минути зави и излезе на магистралата.
— Дано не сме закъснели.
— Днес беше доста тежък ден.
— Четох онова нещо във вестника. Какво ще правим?
— От Белия дом ще говорят с Холцман и ще му кажат да се укроти.
— Някой пие вода от държавния кладенец, а?
— Да, но не знаем кой. ФБР също са на тъмно.
— Освен това са се погрижили за камуфлажа.
— Така изглежда.
— Какви тъпаци — забеляза Кларк, докато спираше на паркинга.
Карол си беше у дома и миеше чиниите след вечеря. Семейство Зимър вече бяха украсили коледната си елха. Кларк започна да слага подаръците под нея. Джак бе купил някои от тях в Лондон. Кларк и Нанси Къмингс ги бяха опаковали, тъй като Райън бе абсолютно неспособен в тази област, Още от вратата на къщата обаче се чу плач.
— Няма проблеми, доктор Райън — каза му едно от децата в кухнята. — Джаки е направила някаква беля. Мама е в банята.
— Добре — каза Райън и тръгна в посока към плача.
— Добре, добре. Влез — обади се гласът отвътре.
Джак отвори вратата и я видя наведена над ваната. Джаклин плачеше като дете, което знае, че се е провинило. На теракотовия под се виждаха куп детски дрешки, а въздухът просто вонеше на цветя.
— Какво е станало?
— Джаки помислила, че парфюмът е също като играчките и изляла половин шише — обясни Карол.
Райън вдигна детската тениска.
— Шегуваш ли се?
— Цяло шише — скъпо. Лошо момиче!
Джаклин зарева още по-силно. Сигурно вече я бяха натупали. Джак бе доволен, че е пропуснал сцената. Той наказваше децата си, когато е нужно, но не обичаше подобни гледки. Това бе една от слабостите в характера му. Карол най-сетне извади най-малкото си дете от ваната, но миризмата не бе изчезнала.
— Оо, доста е силен.
Джак взе малката Джаки в прегръдките си, но тя продължи да плаче.
— Осемдесет долар! — не спря да нарежда Карол, въпреки че вече се бе успокоила.
Тя имаше доста богат опит в гледането на малки деца и знаеше, че пакостите им са неизбежни. Джак занесе малката в хола. При вида на подаръците настроението й веднага се промени.
— Много мил — благодари му майка й.
— Просто напазарувах. Това е всичко.
— Ти няма бъде тук на Коледа. Имаш семейство.
— Знам, Карол, но не мога да не поднеса подаръците си за Коледа.
Кларк влезе с последния куп в ръце. Джак видя, че тези са лично от него. „Джон е прекрасен човек.“
— Ние нямаме подарък за теб.
— Разбира се, че имате. Джаки току-що ме прегърна.
— Ами за мен? — попита Джон.
Джак прехвърли детето в ръцете му. Гледката бе комична. Повечето от хората се страхуваха от външния вид на Джон Кларк, но децата на Карол го мислеха просто за голям мечок. След няколко минути си тръгнаха.
— Беше чудесен жест от твоя страна, Джон — каза в колата Райън.
— Нищо не съм направил. Знаеш ли колко хубаво ми беше да пазарувам за малчугани? Кой на майната си ще иска да купува на дъщеря си сутиен? Маги ме помоли точно за това. Еротичен сутиен, за бога. Може ли един баща да влезе в магазина и да купи подобно нещо за дъщеря си?
— Е, вече не си играят с кукли Барби.
— За съжаление, док, за съжаление.
Джак се обърна към него и цъкна с език.
— Този сутиен…
— Само да пипна този копелдак и ще му потроша кокалите.
Райън се засмя гръмко, защото можеше да си го позволи. Малката му дъщеря все още не излизаше с момчета. Щеше да му бъде трудно да я гледа как излиза с друг — далеч от закрилата му. На Джон Кларк сигурно му бе още по-тежко.
— Утре по същото време, нали?
— Да.
— Довиждане, док.
Райън влезе вкъщи в 8,55. Вечерята го чакаше на обичайното място. Той си наля дежурната чаша вино, изпи я и закачи палтото си в гардероба. После се качи горе, за да се преоблече. По пътя срещна Кети и й се усмихна. Не я целуна. Просто беше много изморен. Нищо повече. Ех, само ако имаше време да си почине. Кларк имаше право — трябваха му няколко дни извън града. „Само няколко дни“ — каза си Джак, докато се преобличаше.