Кети отвори гардероба, за да вземе някакви документи, забравени в палтото й. Вече се бе обърнала, когато усети нещо, но не бе сигурна точно какво. Кети Райън се наведе озадачено и разбра какво бе привлякло вниманието й. Откъде идваше? Носът й душеше във всички посоки. Отстрани може би изглеждаше комично, но когато го намери, изражението й стана страшно. Идваше от скъпото палто от камилска вълна на Джак. Това, което му бе подарила миналата година.
Тя не употребяваше такъв парфюм.
26.
СГЛОБЯВАНЕ
Сглобяването започна с доставката на необходимите допълнителни инструменти. Изгубиха цял ден, докато прикрепят блокче изразходван уран към далечната вътрешна страна на корпуса.
— Знам, че е отегчително — каза Фром с почти извинителен глас. — В Америка разполагат със специални инструменти, имат опитни работници и въобще всички предимства, с които за съжаление не разполагаме.
— А и тук, както и при тях, работата трябва да бъде изпипана перфектно, командире — добави Гусн.
— Младият ми приятел е прав. Физическите закони важат за всички.
— В такъв случай не искаме да ви пречим — каза Куати.
Фром незабавно се върна към работата си. Една част от мозъка му броеше парите, които щеше да получи, но по-голямата бе съсредоточена върху операциите. Само половината от операторите бяха работили върху заряда на бомбата. Останалите се занимаваха главно с производството на допълнителните приспособления. Повечето от тях можеха да бъдат наречени условно „подпори“. Те трябваше да придържат частите на бомбата в необходимото положение и се изработваха от неръждаема стомана за здравина. Всеки от детайлите бе монтиран в точно определено положение. Бомбата е много по-сложна от повечето машини и сглобяването й трябва да стане съгласно прецизна схема. И тук процесът се облекчаваше от точността на проекта и прецизните машини. Дори и операторите се изумиха, че детайлите пасват идеално. Те започнаха да мърморят, че какъвто и да е Фром — предположенията по въпроса бяха всевъзможни и причудливи, — той си остава нечовешки талантлив конструктор. Най-трудната част бе инсталирането на различните уранови блокчета. Монтирането на по-леките и меки материали мина далеч по-лесно.
— А кога ще поставим трития? — попита Гусн.
— Най-накрая, разбира се — отвърна Фром и вдигна поглед от корпуса, където правеше някакво измерване.
— Достатъчно е само да нагрея батериите, за да освободя газа, нали?
— Да — кимна Фром, — но… не, не по този начин.
— Сбърках ли нещо?
— Това трябва да се завърти — каза немецът на оператора и се приближи, за да му демонстрира. — Ето така, виждаш ли?
— Да, благодаря.
— Елипсовидните рефлектори се държат ето на тази…
— Да, благодаря, знам.
— Много добре.
Фром махна на Гусн.
— Ела тук. Виждаш как работи това, нали? — посочи немецът към две серии от елипсовидните повърхности, допрени една до друга. — Имаме общо деветнадесет такива — всяка, изработена от различен материал. Енергията от първичната реакция действа върху първата серия от тези повърхности, като ги разрушава една след друга, но в процеса…
— Да, винаги е по-лесно да видиш нагледно физичния модел, вместо да го извличаш от листа с изчисления.
Тази част на оръжието базираше полезното си действие на факта, че „светлинните“ вълни нямат маса, но притежават мощ. В техническия смисъл на думата вълните съвсем не бяха „светлинни“, но тъй като енергията им е под формата на фотони, принципът се прилага и тук. Енергията щеше да унищожи елипсовидните повърхности, но в този процес всяка щеше да пренасочи малък, но сигурен процент от нея в друга посока. Тя на свой ред щеше да се съедини с вече поелата по този път енергия от първичната реакция.
— Енергийният ви бюджет е доста разточителен, хер Фром — забеляза не за пръв път Гусн.
Немецът повдигна рамене.
— Да, сигурно е така. Ако не можеш да експериментираш, трябва да се презастраховаш! Първата американска бомба, хвърлена над Хирошима, също е била създадена без опити. Била е разхищение на материали, съчетано с ужасна неефективност, но е проработила. С добре подготвена експериментална програма…
С нея Фром можеше да установи емпиричните ефекти; да определи размера на нужния енергиен бюджет и необходимото разпределение; да разбере как точно ще действа всеки детайл; да подобри нуждаещите се от подобрение и да намали размера на твърде големите и масивни за определената цел детайли. Именно по този начин бяха действали американци, англичани, французи и руснаци в продължение на десетилетия. Затова сега оръжията им бяха така ефикасни, с такъв добър дизайн, по-леки, по-прости, по-надеждни, по-малки и по-евтини. „Това — помисли си Фром — е върховната инженерна дисциплина.“ Той бе безкрайно благодарен, че е получил възможност да изпробва силите си в тази област. Конструкцията му бе груба и тежка. Въпреки това щеше да действа — немецът бе абсолютно сигурен, — но ако имаше време, можеше да постигне съвсем други резултати…