— Веднага престанете! — обади се раздразнено Фром. — Вършим сериозна работа и имаме нужда от тишина! Следващият сноп. Номер 37.
— Тридесет и седем — отвърна като ехо Гусн.
Бок и Куати излязоха от помещението.
— Сигурно и гледката на раждаща жена не е толкова мъчителна! — измърмори ядосано Куати, щом излязоха отвън.
Бок запали цигара.
— Не е. Знам го от опит. Жените действат по-бързо.
— Разбира се. Тези двамата не са квалифицирани.
Куати отново се разсмя. Скоро веселостта му изчезна и той стана сериозен.
— Жалко.
— Да, наистина. Всички си свършиха работата. Кога?
— Много скоро. — Куати направи пауза. — Гюнтер, ролята ти в плана… е много опасна.
Бок дръпна дълбоко от цигарата си и издуха дима в хладния въздух.
— Планът е мой, нали? Аз знам рисковете му.
— Аз не си падам по самоубийствени планове — забеляза след момент Куати.
— Нито пък аз. Вярно, че е опасен, но се надявам да оцелея. Исмаил, ако копнеехме за спокоен живот, щяхме да работим в кабинети и да не се познаваме. Свързва ни именно опасността и общата мисия. Загубих Петра, дъщерите си, но все още вярвам в мисията. Не твърдя, че имам достатъчно, но то е повече от доста други хора.
Гюнтер погледна към звездите.
— Често си мисля за това как може да се промени светът, приятелю. Не и ако се пазиш от неприятностите. Но именно тихите и смирените се възползват от труда ни. Те говорят колко са нещастни, но нямат кураж да се разбунтуват срещу живота. Ние сме тези, които действат. Ние рискуваме, гледаме опасността в лицето и се жертваме заради другите. Вече е твърде късно да мислим другояче.
— Гюнтер, за мен е още по-лесно. Аз умирам.
— Знам — отвърна той на приятеля си. — Всички сме смъртни. Досега и двамата сме успявали да излъжем смъртта, но в края на краищата победата й е неизбежна и ние няма да я посрещнем в леглото. И двамата сами сме избрали пътя си. Нима можем да се върнем назад?
— Не мога, но да гледаш смъртта в лицето е ужасно.
— Вярно — хвърли цигарата си Гюнтер, — но поне имаме предимството да го знаем. Малките хорица са лишени дори от това. Те си избират да не действат, което означава и да не знаят. Това си е тяхно право. Човек е или вестител на съдбата, или е нейна жертва. Всеки сам прави избора си. Ние сме направили нашия — заключи Бок и поведе приятеля си обратно в помещението.
— Сноп 38! — каза Фром.
— Тридесет и осем — потвърди Гусн.
— Да, комодоре?
— Седни, Хари, трябва да поговорим.
— Екипажът ми е готов. Сонарният отсек само чака заповеди.
Манкузо погледна подчинения си. „Интересно кога — помисли си той — готовността на хората ти се превръща в лъжа?“
— Загрижен съм от големия брой молби за преместване от „Мейн“.
Рикс не се смути.
— Някои от момчетата наистина имаха семейни проблеми. Няма смисъл да задържаме хора, чиито мисли са другаде. И преди ми се е случвало.
„Обзалагам се, че е така.“
— А как е дисциплината? — попита Манкузо.
— Видял си резултатите от упражненията и тренировките ни. Те говорят сами за себе си — отвърна капитан Рикс.
„Хитро копеле си ти.“
— Добре, ще говоря направо, Хари. Спречкал си се с доктор Джоунс.
— Е, и?
— Двамата си поговорихме за това.
— Разговорът ни официален ли е?
— Точно обратното, Хари.
— Чудесно. Този Джоунс е доста добър техник, но май забравя, че се е уволнил от флота като старшина. Ако му се иска да говори с мен като с равен, да се бе постарал да постигне нещо.
— Джоунс е доктор по физика в Калифорнийския технически университет, Хари.
Рикс го погледна изумено.
— Е, и?
— Той е един от най-интелигентните хора, които познавам, и със сигурност най-умният старшина, когото съм срещал.
— Е, ако старшините бяха умни колкото офицерите, щяхме да им плащаме повече.
Арогантността на Рикс разгневи Манкузо.
— Капитане, когато командвах „Далас“ и Джоунс ми казваше нещо, аз го слушах. Ако нещата се бяха развили малко по-иначе, в момента той щеше да плава като помощник-капитан на атакуваща подводница. От Рон би излязъл превъзходен капитан.
Рикс пусна думите покрай ушите си.
— Е, никога няма да разберем какъв капитан е щял да бъде, нали? Винаги съм се придържал към девиза, че тези, които могат, го правят, а другите просто си намират извинение. Вярно, че е добър техник. Не споря. Свърши хубава работа със сонарния екип и съм му благодарен, но нима трябва да го превъзнасям? Във флота има достатъчно много добри техници.
Манкузо видя, че така няма да стигнат доникъде. Време бе да свали картите.
— Виж, Хари, носят се слухове, че атмосферата на борда на „Мейн“ не е на нужното ниво. Виждам повишения брой молби за преместване и си мисля, че може би наистина има проблеми. Така че се поослушвам по-упорито и впечатленията ми се потвърждават. На „Мейн“ има проблеми, независимо дали го знаеш или не.