Трябваше да се очаква. Всичко се бе развило прекалено гладко, а действителността рядко е идеална. Откриха малка грешка в една от частите на първата степен. Тя ги забави с около тридесет часа. Четиридесет минути от тях отидоха за изработването на нова част, а останалото време за разглобяване и сглобяване на оръжието. Противно на очакванията, Фром съвсем не прие нещата философски. Той нервничеше и настояваше сам да отстрани грешката. После дойде трудоемкото подменяне на експлозивите. Изработването им се стори още по-досадно от първия път.
— Само три милиметра — забеляза Гусн.
Просто бяха сбъркали при настройката и тъй като работата се извършваше ръчно, компютърът не бе отчел пропуска. Една от цифрите на Фром бе прочетена погрешно, а след това очите им не бяха съзрели отклонението.
— Забавихме се с цял ден.
Фром едва чуто изръмжа зад маската. Двамата с Гусн вдигнаха плутониевия детайл и внимателно го поставиха на мястото му. След пет минути стана ясно, че този път не са сгрешили. После дойде ред на блокчетата от волфрам-рений, берилиевите детайли и най-накрая тежкото полукълбо от изразходван уран, отделящо първата от втората степен. Още петдесет експлозива, и всичко щеше да е готово. Фром обяви почивка. Бяха работили достатъчно дълго. Операторите вече ги нямаше, тъй че всичко тежеше само на техните плещи.
— Досега трябваше да сме свършили — каза тихо немецът.
— Глупаво е да вярваме в съвършенството, Манфред.
— Онзи неграмотен глупак не е прочел както трябва.
— Цифрите на схемата не личаха ясно. — „И грешката е твоя“ — добави наум Гусн.
— Трябвало е да попита!
— Няма значение, Манфред. Сега не е време да се ядосваме. Движим се по график.
Младият арабин просто не разбираше. Кулминацията в живота на Фром вече трябваше да е настъпила!
— Хайде!
Работиха още десет часа, докато най-после и последният — седемдесети — експлозив легна на мястото си. Гусн свърза кабела му и всичко бе готово. Той протегна ръка и немецът я пое.
— Поздравления, хер доктор Фром.
— Да, благодаря ви, хер Гусн. Сега трябва само да заварим корпуса, да изтеглим въздуха… о, извинявай, тритият. Как можах да го забравя? Кой ще завари корпуса? — попита Манфред.
— Аз. Смятам, че ще се справя.
На горната страна на корпуса имаше голям фланец, който да улесни процедурата. Вече го бяха проверили. Въобще операторите бяха изработили всичко освен експлозивите. Всеки детайл — като се изключи погрешно изработената част — бе изпипан според изискванията на Фром. Корпусът на бомбата се затваряше плътно като капаче на часовник.
— Слагането на трития е лесна работа.
— Да, знам.
Гусн махна към немеца да излязат навън.
— Напълно ли си доволен от изработката и сглобяването?
— Абсолютно — заяви уверено Фром. — Бомбата ще действа точно както казах.
— Прекрасно — обади се Куати, който ги чакаше пред вратата заедно с един от бодигардовете.
Фром се извърна и видя командира, придружен от вездесъщата му охрана. Тя се състоеше от мръсни и опърпани хора. „Но са достойни за уважение“ — каза си Фром и погледна към тъмната долина. Полумесецът хвърляше достатъчно светлина, за да освети контурите на пейзажа. Насечени и изсушени хълмове. Е, местните хора нямаха вина за това. Земята наистина изглеждаше безплодна, но небето бе ясно. Фром погледна към звездите в безоблачната нощ. В Германия човек трудно можеше да види толкова много звезди. Особено пък в източната й част. Замърсяването им пречеше. Звездите накараха Манфред да се замисли за астрофизиката, която бе толкова близка до призванието му.
Гусн стоеше зад немеца. Той погледна Куати и му кимна. Командирът повтори движението към бодигарда си на име Абдула.
— Остана само тритият — каза Фром, без да се обръща към тях.
— Да — съгласи се Гусн. — Мога да го поставя и сам.
Фром тъкмо щеше да каже, че има и още нещо. Преди това направи малка пауза, без да обръща внимание на стъпките на Абдула. Пазачът безшумно извади пистолета със заглушител от кобура и от около метър разстояние го насочи към тила на Фром. Немецът започна да се обръща, за да каже на Гусн всичко за трития, но така и не успя. Абдула изпълни заповедта. Трябваше да го направи безболезнено, както и с операторите. „Жалко, че въобще се налага да го вършим — помисли си Куати, — но е неизбежно.“ Абдула не изпитваше подобни угризения. Той просто изпълняваше заповедта. Пръстът му бавно и умело натискаше спусъка, докато пистолетът гръмна. Куршумът прониза тила на Фром и излезе през челото му. Немецът безжизнено се строполи. Фонтанчето от кръв бликна настрани, без да опръска дрехите на Абдула. Пазачът изчака, докато кръвта спря, и извика двама от другарите си, за да натоварят тялото на камиона. Щяха да погребат Фром заедно с операторите. „Това поне е добре — помисли си Куати. — Всички на едно място.“