— Жалко — забеляза тихо Гусн.
— Нямаше да имаме повече никаква полза от него.
Ибрахим поклати глава.
— Вярно. Щеше да ни бъде само в тежест. Не можехме да му вярваме. Той бе неверник и скъперник. Хер Фром изпълни договора си.
— А устройството?
— Ще работи. Проверих изчисленията поне двадесет пъти. Аз не бих могъл да се справя така добре.
— Ами този тритий?
— Той е в батерии. Те просто трябва да се нагреят. Газът ще бъде вкаран в два резервоара. Останалото го знаеш.
Куати изръмжа.
— Ти ми обясни, но аз не го знам.
— Тази работа могат да я свършат и гимназисти. Съвсем проста е.
— А защо Фром я е оставил за най-накрая?
Гусн повдигна рамене.
— Все нещо трябваше да бъде последно. Тази операция е от леките. Може би затова. Ако искаш, мога да я извърша още сега.
— Добре.
Гусн сложи една след друга всички батерии в пещта и ги загря съвсем леко. С помощта на метална туба и вакуумна помпа газът бе събран. Всичко свърши за по-малко от час.
— Фром ни е излъгал — забеляза Гусн след като свърши.
— Какво? — попита ужасен Куати.
— Командире, тук има с около петнадесет процента повече тритий от обещаното. Още по-добре.
Следващата стъпка също бе проста. Гусн внимателно провери всеки от резервоарите. Това бе шестата подобна проверка — навик придобит от немския му учител. После прехвърли трития и затвори клапаните с винтове, така че вибрациите да не могат да ги помръднат.
— Край — обяви Гусн.
Пазачите вдигнаха капака на корпуса и го спуснаха върху долната част с малка лебедка. Частите паснаха идеално. Гусн го завари за около час. Последва нова проверка, която потвърди херметизацията на бомбата. Най-накрая Гусн свърза вакуумната помпа с корпуса.
— Какво точно искаш да постигнеш?
— Налягане равно на една милионна част от атмосферата.
— Можеш ли да го направиш? Няма ли да навреди…
За изненада на Бок и Куати Гусн заговори точно като Фром.
— Кога ще бъде готова за пренасяне?
— Утре сутринта. Кога тръгва корабът?
— След два дни.
— Ето, виждаш ли — усмихна се широко Гусн. — Разполагаш с два свободни дни.
Първата работа на Марвин бе да посети местния клон на Федералната банка в Колорадо. Директорът остана приятно изненадан от обаждането на Ръсел до Лондон, което автоматически прехвърли петстотин хиляди долара в банката му. Компютрите така улесняваха работата. За няколко секунди самоличността на господин Робърт Френд бе напълно потвърдена.
— Можете ли да ми препоръчате някоя добра фирма за търговия с недвижими имоти?
— Третата врата вдясно надолу по улицата. Когато се върнете, чековата ви книжка ще бъде готова.
Банкерът изчака излизането на клиента и побърза да се обади на жена си във фирмата за недвижими имоти. Когато Марвин отиде там, тя го чакаше на вратата.
— Добре дошли в Рогън, господин Френд.
— Благодаря ви. Хубаво е да се върнеш у дома.
— В чужбина ли сте били?
— Прекарах известно време в Саудитска Арабия — обясни Ръсел/Френд. — Но зимата определено ми липсваше.
— С какво мога да ви помогна?
— Трябва ми средно голямо ранчо, където ще мога да отглеждам крави.
— Къща и хамбари?
— Да, една прилична къща. Не, не толкова голяма… Ще живея сам. Да речем, около сто квадратни метра. Ако земята е хубава, мога да се задоволя и с по-малко.
— От този край ли сте?
— Не, от Дакота, но искам да живея близо до Денвър. Ще имам доста работа по летището. Дакота ми е твърде далеч.
— Смятате ли да вземете помощници за работа в ранчото?
— Да, може би един-двама души. Не повече. Хубаво би било да съм по-близо до града, но, от друга страна, искам сам да отглеждам телешкото за масата си.