— Разбирам ви — увери го жената. — Имам две места, които може би ще ви харесат.
— Ами да отидем да ги видим — усмихна се Ръсел.
Второто беше почти идеално. Намираше се близо до изхода от магистралата. Петстотин акра земя, хубава стара къща, но с нова кухня и три неугледни постройки. Къщата се намираше почти в средата на ранчото. На около половин километър от нея имаше малко езерце с дървета по брега. Кравите, които Ръсел никога нямаше да види, можеха да се разхождат на воля.
— Ранчото се продава от пет месеца. Собственикът иска четиристотин, но вероятно ще успеем да го смъкнем до триста и петдесет хиляди.
— Добре — съгласи се Ръсел и погледна изхода към седемдесет и шеста междущатска магистрала. — Кажете им, че ако подпишем договора още тази седмица, ще депозирам петдесет хиляди. Окончателно ще уредим сметките си най-много след четири-пет седмици. Парите не са проблем. Ще платя и останалата част, след като получа трансфера си. Но искам да се нанеса веднага. Господи, как мразя да живея по хотели. Мислите ли, че ще можете да се справите?
— Гарантирам ви — усмихна се жената.
— Чудесно. Как я карат „Мустангите“ тази година?
— Осем победи и осем загуби. Обновяват отбора. Със съпруга ми имаме абонаментни карти за всичките им мачове. Искате ли да гледате мача за суперкупата?
— Разбира се.
— Доста трудно ще си намерите билети — предупреди го тя.
— Ще уредим това.
След час и едно телефонно обаждане жената от фирмата за недвижими имоти вече разполагаше с чек за петдесет хиляди долара. Изпрати го съпругът й, работещ в банката. Ръсел пък се упъти към търговския център. Върна се оттам с микробус „Форд“, взет под наем. Паркира го в един от хамбарите. Щеше да преспи тази нощ в мотела и тогава щеше да се нанесе в ранчото. Имаше чувството, че не е свършил нищо. Оставаше му толкова много работа.
Кети Райън се улови, че напоследък чете вестниците по-внимателно. Те доста добре надушваха скандалите, а Кети вече се интересуваше от тях. Особено след статията на Робърт Холцман. Но новите публикации за ЦРУ не бяха толкова задълбочени. Занимаваха се главно с проблемите в Съветския съюз, а те я интересуваха твърде слабо. Освен това Кети трудно се ориентираше в политическата обстановка. Също както и Джак не знаеше нищо за тенденциите в очната хирургия, които живо занимаваха Кети. Най-накрая обаче попадна на няколко реда за финансови злоупотреби и „високопоставен служител“. Това беше втората подобна публикация и Кети разбра, че ако става дума за Джак, то всички необходими документи за следствието са у дома й. Тази неделя Джак отново бе на работа, а Кети и децата — за пореден път сами. Докато хлапетата предпочитаха да прекарат студената сутрин пред телевизора, тя реши да се порови из документите.
Положението се оказа почти безнадеждно. Финансите също бяха непозната територия за доктор Карълайн Райън. С тях по правило се занимаваше Джак, също както готвенето се падаше на нея. Тя дори не знаеше как точно са подредени папките. Джак със сигурност не бе и помислял, че жена му ще се заинтересува от документите. Лека-полека Кети научи, че фирмата, управляваща имуществото им, в момента се радва на значителни успехи. Всъщност тя погледна само годишните приходи. Парите не я занимаваха много. Къщата бе платена. Образованието на децата — също. Всъщност семейство Райън живееше от заплатите на двамата доктор Райън. Това увеличаваше приходите и усложняваше годишните им данъци. За тях също се грижеше Джак — който все още имаше диплома за счетоводител, — подпомаган от семейния адвокат. В последния отчет за финансовото им състояние също нямаше нищо. Кети прегледа и разходите по Коледа, но остана с празни ръце. Откри я едва в два следобед. Папката носеше надписа „Зимър“ и естествено лежеше в последното чекмедже, в което погледна. Беше дебела няколко сантиметра. Кети подви крака под себе си и седна на пода. Очите я боляха от дългото взиране и от липсата на тиленола, който бе пропуснала да вземе. Първият документ бе писмо от Джак до някакъв адвокат. Не беше семейният, който се занимаваше с данъците, завещанията и другите им проблеми. В писмото съпругът й искаше учредяването на образователен фонд в полза на седем деца. Сумата възлизаше на около половин милион, вложени в стоки и акции, поверени на същата компания, която се занимаваше със семейните им дела. Изненада я фактът, че по тази сметка Джак бе правил препоръки за парите — нещо, което не си позволяваше със семейните им доходи. Явно все още не бе изгубил търговския си нюх. Дивидентите от сметката на Зимър възлизаха на около двадесет и три процента. Други сто хиляди долара бяха инвестирани в бизнес фирмите „Саб-очаптърс“ и „Саутленд“. Кети разбра, че става дума за дрогерия. Адресът бе: Мериланд…