— Знам едно заведение надолу по „Монюмънт стрийт“.
— Чудесно.
Кларк се обърна и взе палтото й от закачалката. Държеше го почти като салонен лъв. Чавес ги чакаше отвън. Макар и по-дребен от Кларк, той изглеждаше по-опасен. Досущ като хлапе от улична банда, което се опитва да се държи прилично. Чавес тръгна пред тях и продължи да върви на няколко крачки отпред. Кети сметна поведението му за доста комично. Нямаше спор, че улиците в квартала не бяха много безопасни, особено пък за сама жена през нощта. Чавес обаче действаше така, сякаш е попаднал в тила на врага. „Интересно“ — помисли си тя. Намериха малкото ресторантче сравнително бързо. Кларк избра едно ъглово сепаре. Двамата мъже седнаха с гръб към стената, така че да могат да уловят своевременно всяка опасност. И Кларк, и Чавес оставиха саката си разкопчани, макар че изглеждаха напълно спокойни.
— Кои точно сте вие? — попита тя. Цялата работа ужасно приличаше на слаб гангстерски филм.
— Аз съм шофьорът на съпруга ви — отвърна Кларк. — Оперативен офицер от десантните части. Работя в управлението вече двадесет години.
— Май не трябва да разправяте тези подробности на всеки срещнат.
Кларк поклати глава.
— Едва сега започваме с нарушаването на закона, госпожо. Сега съм в охраната. Динг Чавес също.
— Здравейте, доктор Райън. Истинското ми име е Доминго — подаде ръка той. — Аз също работя със съпруга ви. Двамата с Джон го караме напред-назад и го пазим, когато ходи в чужбина или пък на други места.
— И двамата ли сте въоръжени?
Динг я изгледа объркано.
— Да, госпожо.
„Ето че приключението завърши“ — помисли си Кети. Двама доста силни и здрави мъже се опитваха да я очароват. Дори бяха успели. Но това не решаваше проблемите й. Тя понечи да каже нещо, но Кларк я изпревари.
— Изглежда, че между вас и съпруга ви има някакъв проблем, госпожо. Не знам какъв точно — въпреки че донякъде се досещам, — но той наистина му се отразява много зле. От това страда управлението.
— Господа, оценявам загрижеността ви, но въпросът е от личен характер.
— Да, госпожо — отвърна Кларк с галещ ухото глас. Той бръкна в джоба си и извади пресниманите статии на Холцман. — Това ли е проблемът?
— Не е ваша…
Кети прекъсна изречението си по средата.
— Така си и мислех. Госпожо, нито една буква в тези публикации не отговаря на истината. Особено пък частта за сексуалните похождения. Гарантирам ви, че е лъжа. Вашият съпруг не ходи почти никъде без един от нас. Естеството на работата и постът, който заема, го задължават винаги да съобщава координатите си. Той е нещо като лекар на повикване. Ако пожелаете, ще ви доставя копия от дневното му разписание поне за година назад.
— Това е незаконно.
— Сигурно — съгласи се Кларк. — И?
Кети така искаше да им повярва, но не можеше и реши, че е най-добре да им каже защо.
— Вижте, предаността ви към Джак е наистина забележителна, но аз просто знам! Прегледах сметките и научих за онази жена Зимър, както и за детето.
— И какво точно знаете?
— Знам, че Джак е присъствал на раждането. Знам за парите и за това, че се е опитал да ги скрие от мен и от всички други. Знам, че правителството го разследва.
— Какво искате да кажете?
— Тук, в „Хопкинс“, е идвал следовател. Казаха ми за него.
— Доктор Райън, нито във ФБР, още по-малко пък в ЦРУ се води подобно разследване.
— Тогава кой е идвал тук?
— Страхувам се, че не знам отговора на въпроса ви — отвърна Кларк. Той не каза цялата истина, но в крайна сметка лъжата му нямаше отношение към разговора.
— Вижте, знам за Карол Зимър — повтори Кети.
— И какво по-точно знаете? — парира я тихо Кларк. Отговорът го изненада, защото Кети почти го изкрещя:
— Джак ми изневерява с нея! Има и дете. Толкова е зает с нея, че не му остава време за мен и дори…
Тя отново спря, като с мъка сдържаше сълзите си. Кларк я изчака да се успокои. Не сваляше очи от лицето й, защото там бе изписано всичко. Динг на свой ред съвсем се обърка. Той още бе твърде млад, за да разбере.
— Ще ме изслушате ли?
— Разбира се. Защо не? Всичко е свършено. Останах при него само заради децата. Така че си изпейте песента. Кажете ми, че все още ме обича и тъй нататък. Джак няма смелостта сам да поговори с мен, но съм сигурна, че ви е накарал да ме убеждавате — заключи тя.
— Първо, той въобще не знае, че сме тук. Ако разбере, сигурно ще загубя работата си, но това не е чак толкова голям проблем. Ще ми дадат пенсия. Пък и сега ще наруша още по-строги правила от това. Откъде да започна?