— Какво пък е това?
— Кръстоска между говедо и бизон. Има ги само в Щатите. Бизоните пък са били другата основна храна на прадедите ми. Най-големите диви крави, които някога си виждал — усмихна се Ръсел. — Хубаво сухо месо. Без грам мазнина. Но еленското е най-добро, Ибрахим.
— Не трябва да ме наричаш така — каза уморено Гусн. Продължителният двадесет и седем часов ден и разликата във времето бяха изцедили силите му.
— Приготвих документите за теб и командира.
Ръсел извади два плика от чекмеджето и ги хвърли на масата.
— Имената са точно такива, каквито ги искахте. Трябва само да се снимате, и всичко е готово. Тук имам необходимата екипировка.
— Трудно ли беше?
Марвин се засмя.
— Това е търговска стока, както и всичко останало. Използвах собствените си документи за образец, купих апаратурата и ги направих. Сега повечето от компаниите използват електронен пропуск и оборудването е стандартизирано. Свърших го за три часа. Имаме още цели два дни, за да прегледаме подробностите отново.
— Чудесно, Марвин.
— Искаш ли да пийнеш нещо?
— Алкохол ли?
— Не се преструвай, защото те видях да пиеш бира с онзи немец. Как му беше името?
— Хер Фром ли?
— Хайде, сигурно не е чак толкова голям грях, като да ядеш свинско.
— Благодаря ти, но мисля, че този път ще пропусна — нали така се казва?
— Ще пропуснеш пиенето? Да, точно така, човече. Как я кара този Фром — попита безразлично Марвин, докато приготвяше месото.
— Добре — отвърна със същия тон Гусн. — Отиде да види жена си.
— Всъщност какво точно правихте с него? — попита отново Ръсел, докато си наливаше чаша „Джак Даниелс“.
— Помагаше ни с експлозивите. Показа ни някои по-специални трикове. Той е експерт в тази област.
— Чудесно.
„Това е първият обнадеждаващ знак от няколко дни или може би седмици насам“ — помисли си Райън. Вечерята бе прекрасна, пък и той се прибра навреме, за да се нахрани заедно с децата. Кети явно се бе прибрала по-рано от работа и се бе подготвила специално. Най-хубавото от всичко бе, че по време на вечерята говориха. Е, не много, но все пак. След като се нахраниха, Джак й помогна с разтребването. Най-накрая децата си легнаха и те останаха сами.
— Съжалявам, че се държах толкова лошо с теб — започна Кети.
— Няма нищо. Сигурно съм го заслужавал.
Райън бе готов да си признае всичко само и само да оправи нещата.
— Не, Джак, грешката бе моя. Чувствах се тъпо, болеше ме гърбът и имах спазми. Твоята вина е, че работиш твърде много и прекаляваш с алкохола.
Тя се приближи да го целуне.
— Ти пушиш?
Джак бе хванат натясно. Първо, въобще не очакваше, че ще го целуват, и второ, предвиждаше грандиозен скандал, когато Кети откриеше, че пуши.
— Извинявай, скъпа. Имах тежък ден. Изкуших се.
Кети протегна ръце към него.
— Джак, искам да намалиш пиенето и да си почиваш. Ако не го сториш, стресът ще те довърши. За цигарите ще мислим по-късно. Само не искам да пушиш около децата. Аз не ти помагах достатъчно и също сгреших, но и ти трябва да положиш усилия. Иначе вредиш на себе си и на нас.
— Знам.
— Тогава лягай в леглото. Това, от което имаш нужда, е сън.
Бракът с медик си имаше и недостатъци. Главният бе, че не можеш да спориш със съпругата си. Джак целуна Кети по бузата и побърза да изпълни нареждането.
30.
ИЗТОЧНИЯТ САЛОН
Кларк спря пред къщата в обичайното време. Този път обаче се случи нещо странно. Трябваше да чака. Той постоя няколко минути и вече щеше да почука на вратата, когато тя се отвори. Доктор Райън (съпруг) излезе, спря се и целуна доктор Райън (съпруга). Тя изчака мъжът и да се отдалечи и се усмихна ослепително по посока на колата.
„Всичко е наред!“ — каза си Кларк. Може би наистина имаше заложби в областта на брачните консултации. Джак изглеждаше в добра форма и Джон му го каза още с влизането в колата.
— Ами изпратиха ме в леглото доста рано — цъкна с език Райън и хвърли сутрешния вестник на предната седалка. — Освен това забравих да си изпия виното.
— Още два такива дни, и напълно ще възвърнеш човешкия си вид.
— Може би си прав.
Но за разочарование на Кларк Джак все пак запали цигара. Едва сега Джон разбра колко умна е Карълайн Райън. Ами, разбира се. Не биваше да се бърза. Едно по едно.
— Готов съм за тренировъчния полет. В десет часа.
— Добре. Малко истинска работа няма да ти навреди, Джон. Сигурно ти е омръзнало до смърт да си играеш на бодигард — каза Райън и отвори куфарчето.