— Всичко ти е наред, Джак. Винаги ти е било — прошепна в ухото му тя.
Кети не се изненада от това, което последва. Тя познаваше съпруга си отлично, въпреки че бе имала глупостта да се усъмни в него. Надяваше се да успее да си го прости. Цялото тяло на Джак се разтресе от стонове. Кети го притегли към себе си и усети, че сълзите му мокрят гърдите й. Такъв прекрасен и силен мъж.
— Бях ужасен съпруг и баща.
Тя облегна глава на неговата.
— И двамата се държахме глупаво, Джак, но това е вече минало, нали?
— Да — целуна гръдта й той. — Благодаря на Бог, че съм те намерил.
— Ти ме спечели, Джак. Паднах ти се от голямата лотария на живота. Ти пък се падна на мен. Мислиш ли, че всеки заслужава съпруга си? Толкова много колеги имат проблеми в семейния си живот. Може би не се опитват да ги оправят, а може би просто забравят.
— Да забравят?
„Да, аз също за малко не забравих.“
— „В бедност и богатство, в добро и зло, в болест и здраве, докато сме живи.“ Помниш ли? Аз също обещах. Джак, знам колко добър можеш да бъдеш и колко добър си всъщност. Последната седмица се държах толкова отвратително с теб… Съжалявам за всичките ужасни неща, които извърших. Но това вече е минало.
Джак вече бе спрял да плаче.
— Благодаря ти, мила.
— Благодаря ти, Джак — каза тя и прокара пръст по гърба му.
— Да не би да искаш да кажеш…
Той вдигна глава, за да я погледне в очите. Получи нова усмивка от тези, които съпругите обикновено пазят за мъжете си.
— Така мисля. Може би този път ще е момиче.
— Ще бъде хубаво.
— Хайде заспивай.
— Веднага.
Джак стана и мина през банята и хола, преди да се върне обратно в спалнята. След десет минути вече спеше. Кети стана, облече нощницата и също отиде в банята. На връщане се обади, за да отмени събуждането, което Джак току-що бе поръчал. Сега бе неин ред да наблюдава дома на президента през прозореца. Светът никога не й бе изглеждал по-хубав. Ако само успееше да накара Джак да се откаже от работата си…
Камионът спря да зареди точно преди Лексингтън, Кентъки. Шофьорът почина десетина минути, колкото да си купи кафе и палачинки — те го събуждаха най-добре — и отново натисна газта. Премията от хиляда долара звучеше прекрасно. За да я вземе обаче, трябваше да прекоси Мисисипи преди сутрешното задръстване в Сейнт Луис.
31.
ТАНЦЬОРИ
Когато се събуди от светлината през прозореца и шума на движението отвън, Райън вече знаеше, че е ужасно закъснял. Часовникът му показваше осем и петнадесет. Той панически се изправи в леглото си, но вече бе твърде късно да се паникьосва. Джак стана и отиде в хола, където жена му пиеше сутрешното си кафе.
— Не си ли на работа днес?
— Трябваше да помагам на една процедура, започнала преди няколко минути, но Берни обеща да ме замести. Няма да е зле да си облечеш нещо.
— А как ще отида на работа?
— Джон ще пристигне след няколко минути.
— Добре.
Джак се запъти към банята, за да си вземе душ и да се избръсне. По пътя надникна в гардероба, където го чакаха костюм, риза и вратовръзка. Жена му явно грижливо бе планирала всичко. Той се усмихна. Въобще не бе предполагал, че Кети е толкова добра конспираторка. В осем и четиридесет вече бе готов.
— Знаеш ли, че в единадесет трябва да бъда в сградата отсреща?
— Не знаех. Поздрави онази кучка Елиът от мен — усмихна се Кети.
— Май не я харесваш, а? — попита той.
— Няма много за харесване. Тя е просто калпава даскалица. Има проблеми с егото си.
— Забелязах. Тя не си пада много по мен.
— И аз така мисля. Снощи се посдърпахме и смятам, че спечелих битката — осведоми го Кети.
— За какво беше целият цирк все пак?
— Просто си поговорихме по женски — отвърна тя. — Джак…
— Да, скъпа?
— Мисля, че е време да напуснеш.
Райън погледна чинията си.
— Може би си права. Имам да довърша още едно-две неща… и после…
— След колко време? — попита Кети.
— Два месеца. Не мога просто да захвърля всичко и да си тръгна, скъпа. Все пак съм назначен от президента. Нали не си забравила, че съм одобрен и от Сената? Ако си тръгна ей така, ще приличам на дезертьор. Има правила, които трябва да се спазват.