— Не. Ще се оправя и сам. В къщата има кафе.
— Благодаря. Не бих отказал една чаша.
— Е, поне не беше трудно да го отпратим — каза Ръсел на Куати и отвори вратите на контейнера.
Вътре се виждаше един-единствен голям кашон с надпис „Сони“ и на четирите страни. По кашона имаше стрелкички, показващи къде е капакът, както и нарисувани чаши за шампанско, по които неграмотните да разберат, че товарът е чуплив. Кашонът стоеше върху дървен палет. Марвин затегна здраво въжетата и включи крана. Само за минута бомбата бе преместена от камиона в хамбара. Ръсел освободи въжетата и хвърли голямо парче брезент върху кашона. Когато шофьорът се върна, контейнерът вече бе затворен.
— Е, спечели си премията — каза Марвин и му подаде парите.
Шофьорът ги преброи. Сега трябваше да откара контейнера обратно в Норфолк. Преди това обаче щеше да спре на първия срещнат паркинг за камиони и да поспи осем часа.
— Приятно е да се работи с вас, сър. Споменахте, че след около месец може би отново ще ви трябва превоз.
— Точно така.
— В такъв случай ето как можете да ме намерите — подаде визитната си картичка шофьорът.
— Веднага ли се връщаш обратно?
— Първо ще се наспя. Току-що чух по радиото, че утре вечер ще има голяма снежна буря.
— Това е нормално за януари, нали?
— Разбира се. Приятен ден, сър.
— Приятно пътуване — отвърна Ръсел и отново раздруса ръката му.
— Правим грешка, че го пускаме да си иде — забеляза Гусн към командира на арабски.
— По-скоро, не. В крайна сметка той е виждал само лицето на Марвин.
— Вярно.
— Провери ли я? — попита Куати.
— По кашона не личи нищо. Утре ще я огледам по-подробно. Мисля, че сме почти готови.
— Да.
— Имам една добра и една лоша новина — обяви Джак.
— Първо добрата — каза Кети.
— Искат оставката ми.
— А каква е лошата?
— Че никога не можеш да се оттеглиш окончателно. От време на време ще ме викат за консултации и други подобни.
— Това ли искаше?
— Тази работа просто влиза в кръвта ти, Кети. Я си представи, че напуснеш „Хопкинс“, за да работиш в кабинет, да преглеждаш болни и да изписваш очила?
— И колко често?
— Предполагам, че около два пъти годишно. Само във връзка със случаи, за които разполагам с информация. Няма да е постоянна работа.
— Добре, съгласна съм… и, не, не бих могла да се откажа от преподавателската си дейност. Кога ще напуснеш?
— Имам да свърша още две неща. След това трябва да се подбере подходящ заместник… — „Защо не някой от семейство Фоли? — помисли си Джак. — Но кой точно?“
— „Сонар“ вика „Контрол“.
— Тук „Контрол“ — отвърна щурманът.
— Сър, мисля, че установих контакт на две-девет-пет. Много е слаб, но продължава да се чува.
— Идвам.
До кабината на сонара имаше само пет крачки.
— Покажи ми.
— Ето тук, сър — посочи операторът една линия на екрана.
Въпреки че изглеждаше смътно, тя всъщност бе съставена от малки жълти точици, подредени в определен честотен диапазон. С движението на часовата скала нагоре продължаваха да се появяват нови точици. Приличаха си само по това, че образуват смътна и неясна линия на екрана. Единствената промяна в нея бе лекото изменение на посоката.
— Все още не мога да кажа какво точно е това.
— Тогава кажи ми какво не е.
— Не е контакт с обект на повърхността, нито пък е естествен шум, сър.
Старшината очерта целия път на линията на екрана с мек молив.
— Ето тук, сър — посочи той. — Реших, че може да е нещо.
— Имаш ли нещо друго?
— „Сиера-15“ е търговски кораб с югоизточен курс, при това доста далеч от нас. Това е третият контакт в конвергентната зона, който проследяваме от последната вахта насам. Друго май няма, господин Питни. Предполагам, че на повърхността морето е доста бурно, защото рибарите са влезли навътре.
Лейтенант Питни сложи пръст на екрана.
— Това ще бъде „Сиера-16“. Ще наредя проследяване. Как е водата?
— На нашата дълбочина е добре, но шумовете от повърхността са по-силни. Ето например този сигнал е доста труден за прехващане.
— Внимавай да не го изгубиш.
— Тъй вярно, сър — отвърна операторът и отново се загледа в екрана.
Лейтенант Джеф Питни се върна в командния пункт, вдигна вътрешния телефон и натисна бутона за свръзка с каютата на капитан Рикс.
— Тук е дежурният, сър. Вероятен сонарен контакт на две-девет-пет. Много слаб. Нашият приятел може да ни е дошъл на гости, сър… Да, сър.
Питни затвори и включи оповестяващата уредба.
— Подгответе торпедния отсек.