— Готов си, приятелче — каза тихо Ибрахим.
Той затвори вратичката, заключи я и отново покри металния корпус с картона. Гусн стопли ръцете с дъха си и се върна в къщата.
— Какво ще бъде времето? — попита Куати.
— След тази буря ще има още една. Най-добре е да отидем в града утре вечер, преди да започне. Тя ще бъде кратка. Най много да натрупа още няколко сантиметра. Ако успеем да се придвижим в промеждутъка между двете, пътищата ще бъдат чисти. Ще се регистрираме в мотела и там ще изчакаме подходящия момент.
— Добре. Ами микробусът?
— Ще го боядисам още днес. Работа за два часа. Не повече. Шаблоните вече са готови — каза Ръсел и допи кафето си. — Ще натоварим мишката, след като свърша, нали?
— За колко време ще изсъхне боята? — попита Гусн.
— Не повече от три часа. Искам всичко да бъде изпипано.
— Чудесно, Марвин.
Докато прибираше чашите от закуската, Ръсел се разсмя.
— Господи, какво ли ще си помислят хората, които са направили филма?
Гостите му направиха озадачени физиономии.
— Гюнтер не ви ли разказа?
Изражението им не се промени.
— Гледах го по телевизията. Казва се „Черната неделя“. Един човек бе намислил да избие целия стадион по време на мача за суперкупата, като пусне бомба от дирижабъл.
— Шегуваш ли се? — попита Куати.
— Не. Във филма бомбата бе закачена на дирижабъла. Но израелците се усетиха и хората от тяхното ЦРУ пристигнаха в последния момент. Нали знаете как става по филмите? В уестърните пък в последния момент пристига кавалерията, за да избие дивите индианци.
— Значи в този филм са искали да избият хората на стадиона, така ли? — попита едва чуто Гусн.
— А? Ъъ, точно така — отвърна Ръсел, докато зареждаше машината за миене на чинии. — Нашето е по-различно — обърна се той към тях. — Хей, да не вземете да се вкиснете? Ако провалим телевизионното предаване, хората в цяла Америка ще подивеят. Освен това стадионът в Денвър е закрит и номерът с дирижабъла не може да мине. Затова ще трябва атомна бомба или нещо подобно.
— Това е идея — цъкна с език Гусн и зачака реакцията на Ръсел.
— Каква идея само! С една атомна бомба може да започне истинска ядрена война. А познайте къде са повечето ракетни установки на Щатите — в Дакота, при моите хора. Аз не бих си играл с подобни неща.
Ръсел сложи праха и пусна машината.
— Все пак какво точно имаше в контейнера?
— Компактна и мощна експлозивна маса. Разбира се, на стадиона също ще бъдат причинени щети.
— Така си и мислех. Е, провалянето на телевизионното предаване няма да е проблем. Нали знаете колко са чувствителни камерите. Ще постигнете такъв ефект, че сами няма да повярвате.
— Съгласен съм, Марвин, но не можеш ли по-подробно да ни обясниш какво те кара да мислиш така? — попита Куати.
— Просто тук никога не е имало истински терористичен акт. Този ще промени всичко. Хората няма да се чувстват сигурни. Навсякъде ще бъде задръстено с пропусквателни пунктове и апаратура. Хората най-после ще се замислят. Може би това ще ги накара да погледнат проблемите по-внимателно. Нали това искате?
— Да, Марвин — отвърна Куати.
— Искаш ли да ти помогна с боядисването? — попита Гусн. Страхуваше се, че Марвин може да полюбопитства и да види бомбата, а не трябваше да го допуснат.
— Разбира се, човече.
— Но само ако включиш парното — усмихна се Ибрахим.
— Естествено. Иначе боята няма да изсъхне навреме. Тук ви е малко хладничко, а?
— Сънародниците ти сигурно са много силни мъже, щом живеят на такъв климат.
Ръсел взе палтото и ръкавиците си.
— Тук е родината ми.
— Наистина ли мислиш, че ще ги открием? — попита старпомът.