— Благодаря, старче. Дължим ти услуга.
— Съжалявам, че не успях да ти помогна.
Връзката прекъсна. „Това беше възможно най-лошата новина“ — помисли си Райън и вдигна поглед към тавана.
— Британците не са успели нито да потвърдят, нито да отрекат сведенията на СПИНАКЪР — обяви Джак. — Какво ни остава сега?
— Наистина ли е толкова зле? — попита Бен Гудли. — Наистина ли ще трябва да разчитаме просто на мнения?
— Бен, ако можехме да гадаем бъдещето, нямаше да стоим тук, а щяхме да правим милиони на борсата — каза сухо Райън.
— Ти вече си ги направил! — възрази Гудли.
— Имах късмета да науча някои сведения преди другите — обясни Джак. — А ти какво мислиш, Мери Пат?
Госпожа Фоли изглеждаше уморена, но с едно малко дете едва ли можеше да бъде другояче. Райън може би трябваше да й каже да не се преуморява толкова.
— Ще подкрепя думите на агента си, Джак. Знаеш, че нямам друг избор. Той е най-добрият ни източник на политическа информация. Среща се с Нармонов на четири очи. Именно затова е толкова ценен и трудно може да потвърдим информацията му. Но никога не ни е лъгал, нали?
— Най-страшното е, че започва да ме убеждава в думите си.
— Защо да е страшно, доктор Райън?
Джак запали цигара.
— Защото познавам Нармонов лично. Той държеше живота ми в ръцете си в една студена нощ край Москва. Но сключихме сделка, здрависахме се и всичко приключи. Такова нещо може да извърши само много решителен човек. Ако е изгубил решителността си… тогава всичко ще се разруши твърде бързо, за да успеем да го предвидим. Лично аз не се сещам за нещо по-страшно — завърши Райън.
— Възможно е — съгласи се шефът на руския отдел. — Според мен трябва да приемем доклада му за верен.
— Аз съм на същото мнение — подкрепи го Мери Пат.
— Бен? — попита Джак. — Ти му вярваше още от самото начало. Думите му подкрепят харвардската ти теза.
Доктор Бенджамин Гудли не обичаше да бъде притискан по този начин За месеците, прекарани в ЦРУ, той бе научил един труден урок. Действителността е съвсем различна от мненията, изказвани в академичните среди, и от разискванията в Харвардския клуб по време на обяда. Мненията, изказани тук, служеха за основа на държавната политика. Сигурно изразът „пленник на системата“ имаше предвид точно това.
— Мразя да казвам подобни думи, но промених мнението си. Там може би се развиват динамични процеси, които не сме взели предвид.
— И какви по-точно? — поинтересува се шефът на руския отдел.
— Да помислим по-абстрактно. Кой ще заеме мястото на Нармонов, ако той падне?
— Кадишев е един от най-вероятните кандидати. Шансовете му са може би около тридесет процента — отвърна Мери Пат.
— Ето че имаме сблъсък на интереси.
— Мери Пат? — попита Райън и присви очи.
— Добре, и какво от това? Лъгал ли ни е някога досега?
Гудли реши да защити тезата си, сякаш води академичен спор:
— Госпожо Фоли, задачата ми бе да се опитам да оборя думите на СПИНАКЪР Прегледах всичко, до което имам достъп. Единственото, което открих, е промяна в тона на докладите му през последните месеци. Той просто използва думите по друг начин. Изводите му са по-категорични и прави по-малко предположения. Е, това наистина може да е нормално… но може би има и друг смисъл.
— Да не би да съдиш по точките под удивителните? — изсумтя шефът на руския отдел. — Тук не се занимаваме с подобни експерименти, момко.
— Е, аз все пак ще трябва да го отнеса в Белия дом — каза Райън. — Ще кажа на президента, че според нас СПИНАКЪР е прав. Освен това искам да осигуря присъствието на Андрюс и Кантровиц, за да ни подкрепят. Възражения?
Никой не възрази.
— Добре, благодаря ви. Бен, можеш ли да останеш за малко? Мери Пат, почини си добре. Това е заповед.
— Хлапето има колики и напоследък не ми се събира много сън — обясни госпожа Фоли.
— Какво пречи на Ед да те замести? — попита Райън.
— Ед няма цици. Все още кърмя.
— Мери Пат, не ти ли е хрумвало, че кърменето е чисто и просто заговор на мързеливи мъже? — усмихна се Райън.
Заплашителният блясък в очите й не попречи на нейния отговор да прозвучи весело:
— Хрумва ми всяка нощ точно в два часа. Ще се видим в понеделник, Джак.
След като всички излязоха, Гудли отново седна на стола си.
— Можеш да започваш да ми крещиш.
Джак му подаде цигара.
— Какво искаш да кажеш?
— Ами просто пуснах тъпа идея.
— Тъпа, глупости. Щом я предлагаш пръв, значи е оригинална. Освен това си поработил добре.
— Но не открих нищо — отвърна възпитаникът на „Харвард“.
— Вярно, но за сметка на това си търсил където трябва.
— Ако информацията не идваше от толкова високопоставен източник, каква вероятност имаше да я потвърдим по други пътища? — попита Гудли.