— Зависи какво разбирате под „окончателно“. В края на следващата седмица ще сме готови с предварителните оценки. „Окончателните“ ще ни отнемат повече време. Опитах се да потвърдя доклада чрез британските ни колеги, но те не успяха да помогнат.
— Къде може да се появи ядреното оръжие? — попита Лиз Елиът.
— Русия е голяма страна — отвърна Райън.
— Светът също е голям — обади се Банкър. — Каква е най-лошата перспектива?
— Все още не сме мислили по въпроса — отвърна Джак. — Когато става въпрос за изчезнало ядрено оръжие, „най-лошата перспектива“ се превръща в кошмар.
— Имаме ли основание да се опасяваме от директна заплаха за страната? — попита Фаулър.
— Не, господин президент. Подобно нещо ще бъде чист лунатизъм, а съветските военни са разумни.
— Вярата ти в униформените мозъци е трогателна — забеляза Лиз Елиът. — Наистина ли мислиш, че техните са по-интелигентни от нашите?
— Те винаги са готови за действие — обади се Денис Банкър.
— Иска ми се да проявявате нужното уважение към труда им, доктор Елиът.
— Нека да оставим този спор за друг път — намеси се Фаулър.
— Каква полза могат да извлекат от заплахите срещу нас?
— Никаква, господин президент — отвърна Райън.
— Аз съм на същото мнение — обади се Брент Талбът.
— Щях да се чувствам по-сигурен, ако ракетите им СС-18 вече ги нямаше — забеляза Банкър, — но Райън е прав.
— Искам оценка и на това предположение — намеси се Елиът. — И то бързо.
— Ще я имаш — обеща Джак.
— А какво става с мексиканската операция?
— Всичко е готово, господин президент.
— За какво става въпрос? — попита министърът на отбраната.
— Брент, ти не си информиран по този въпрос, но Райън сега ще го стори.
За няколко минути Джак обясни целта на операцията и плана за провеждането й.
— Не мога да повярвам, че са способни на подобно нещо. Та това е чудовищно — възкликна Талбът.
— Затова ли не посещаваш военните игри — усмихна се Банкър. — Аз мога да го повярвам, Брент. За колко време ще разчетете информацията от самолета?
— Да речем, около десет вечерта в деня на кацането.
— Значи все пак ще можеш да дойдеш на мача, Боб — каза Банкър.
Райън за пръв път чуваше някой да се обръща към президента на малко име.
Фаулър поклати глава.
— Ще го гледам в Кемп Дейвид. Не искам да заспя по време на разговорите. Освен това бурята от Денвър може да стигне и тук до неделя и да затрудни връщането ми във Вашингтон. Пък и тайните агенти цели два часа ми обясняваха колко опасни са футболните мачове за мен — разбирай за тях.
— Ще бъде хубава среща — каза Талбът.
— Какви са залозите? — попита Фаулър.
„За бога!“ — възкликна мислено Райън.
— Три към едно за „Викингите“ — отвърна Банкър. — От цялата работа ще спечеля аз.
— Утре летим заедно — допълни Талбът. — Слава богу, че Денис няма да кара самолета.
— И ще ме изоставите сам-самичък сред хълмовете на Мериленд, така ли? Е, някой трябва да мисли и за държавата — усмихна се Фаулър.
Райън си помисли, че президентът има странна усмивка.
— Да не губим повече време. Значи според теб изчезналото ядрено оръжие не е заплаха за нас — обърна се Фаулър към Райън.
— Искам само да ви напомня, сър, че докладът на СПИНАКЪР си остана напълно непотвърден.
— Нали каза, че ЦРУ го подкрепя?
— Постигнахме съгласие, че по всяка вероятност може да му се вярна Продължаваме опитите си да го потвърди. Ето това бе смисълът на думите ми.
— Добре — каза Фаулър. — Ако информацията не е вярна, значи няма за какво да се тревожим, нали?
— Да, господин президент.
— А ако е вярна?
— В такъв случай в Съветския съюз е възможен политически шантаж и в най-лошия случай гражданска война с употреба на ядрено оръжие в нея.
— Което съвсем не звучи обнадеждаващо. Възможна ли е заплаха за националната ни сигурност?
— Няма никаква вероятност от директни действия.
Фаулър се отпусна в стола си.
— Логично. Въпреки това искам добра и пълна оценка, и то възможно най-бързо.
— Да, сър. Повярвайте ми, господин президент, ние преглеждаме абсолютно всеки аспект от обстановката.
— Добре свършена работа, доктор Райън.
Джак се изправи и излезе. Сега, след като се бяха избавили от него, всичко протичаше доста по-спокойно.
Пазарите изникнаха от само себе си, и то главно в източните части на Берлин. Съвсем доскоро държани изкъсо, съветските войници изведнъж се оказаха в един неподелен от никакви стени западен град, в който съвсем спокойно можеха да изчезнат. Но най-странното бе, че малцина избираха този път, тъй като множащите се пазари даваха възможност на всички да печелят добре. Съветските войници останаха приятно изненадани от желанието на американци, германци и всякакви други чужденци да притежават армейски сувенири. Те купуваха колани, кожени шапки, ботуши, цели униформи и всевъзможни дрънкулки, като при това плащаха в брой. Долари, британски лири, германски марки, които в Съветския съюз многократно увеличаваха стойността си. Имаше и крупни продажби като например един танк модел Т-80. За него обаче бе необходимо и съгласието на полковия командир, който набързо го бракува като изгорял при случаен пожар. От сделката полковникът се сдоби с „Мерцедес“ 560 SEL, като при това му останаха достатъчно пари, за да не се притеснява от евентуално уволнение. Разбира се, западните разузнавателни служби първи задоволиха любопитството си и сега клиентелата на пазарите се състоеше главно от аматьори и туристи. Руснаците си затваряха очите просто защото продажбите носеха солиден приток на валута за икономиката, и то на конкурентни цени. Западняците плащаха около десет пъти повече от истинската цена на стоката. Но когато руските войници прекратяха конспиративните си сделки, уводният курс към капитализма щеше да придобие съвсем други измерения.