— Точно така.
— Хайде да влизаме вътре, докато не сме станали на шушулки.
— Господи, наистина трябва да почистят въздуха в този град — каза Кларк, след като спря да кашля.
— Доста е мръсен — съгласи се Чавес.
Бяха наели малък апартамент до летището. Цялата им екипировка бе складирана в гардероба. Двамата вече бяха успели да установят контакти на местна почва. Обслужващият персонал на боинга внезапно щеше да се разболее точно преди кацането на самолета. Болестта, разбира се, вече бе заплатена. Оказа се, че присъствието на двамата офицери от ЦРУ на борда нямаше да е толкова трудно. Мексиканците явно не си падаха много по японците и особено по държавните им служители. Смятаха ги за доста по-арогантни от американците — нещо доста учудващо. Кларк погледна часовника си. След около десет часа самолетът трябваше да се провре през смога на Мексико Сити. Японският министър-председател щеше да се срещне за малко с мексиканския президент и да отлети за Вашингтон. Е, това още повече улесняваше задачата на Кларк и Чавес.
Тръгнаха за Денвър точно в полунощ. Екипите за почистване на снега в щата Колорадо както обикновено бяха свършили работата си професионално. По заледените участъци се виждаха големи количества пясък и сол, така че пътят им отне само петнадесет минути повече. Марвин се оправи с регистрацията, като плати за трите нощувки в брой. Освен това ненужно дълго се разправя за квитанцията, която му трябвала уж за отчитане на разходите. Регистраторът забеляза надписа „Ей Би Си“ върху микробуса и съжали, че им е дал стаи в задната част на мотела. Ако бяха паркирали отпред, бизнесът може би щеше да потръгне още по-добре. След като свърши работата си, той отново се унесе в дрямка пред телевизора. Запалянковците на Минесота, пристигащи на другия ден, обещаваха да бъдат буйна и невъздържана тълпа.
Срещата с Лялин се уреди без особени трудности. Запознанството на Кабът с новия шеф на корейското разузнаване бе протекло по мед и масло. Корейците се оказаха доста добри професионалисти и директорът успя да излети за Япония с дванадесет часа по-рано от предвиденото. Шефът на станция Токио се бе постарал в избора на място за срещата. Къщата се намираше в една от безбройните криволичещи улички само на около километър от посолството.
— Това е последният ми доклад — каза агент МУСАШИ и му подаде един плик.
— Президентът ни е много впечатлен от качеството на информацията ви — отвърна Кабът.
— Аз пък съм впечатлен от заплатата.
— И какво мога да направя за вас?
— Просто исках да съм сигурен, че ме вземате на сериозно — отвърна Лялин.
— Гарантирам ви, че е така — увери го Маркъс.
„Да не би да си мисли, че плащаме милиони само за удоволствие?“ — изуми се той. Кабът за пръв път се срещаше очи в очи с агент. Въпреки че бе предупреден за естеството на разговора, той все пак се изненада.
— След около година мисля да избягам заедно със семейството си. Какво точно ще направите за мен?
— Първо ще изслушаме подробно доклада ви и после ще ви помогнем да си намерите подходящо жилище и работа.
— Къде?
— Където пожелаете. Разбира се, в границите на разумното.
Кабът едва успяваше да прикрие отегчението си. Това бе работа за младши офицер.
— Какво значи „в границите на разумното“?
— Ами например няма да ви позволим да живеете срещу руското посолство. Какво по-точно имате предвид?
— Все още не знам.
„Тогава защо говорим за това?“
— Какъв климат предпочитате?
— Топъл. Или поне така мисля.
— Ето, във Флорида има достатъчно слънце.
— Ще си помисля. — Руснакът замълча за момент. — Нали не ме лъжете?
— Господин Лялин, ние умеем да се грижим за гостите си.
— Добре. Ще продължа да ви изпращам информация.
И после руснакът просто стана и си замина. Маркъс Кабът успя да сдържи ругатнята си, но погледът му накара шефа на станция Токио да се разсмее.
— Май за пръв път се срещате на живо с агент?
— Това ли беше всичко? — попита невярващо Кабът.
— Директоре, попаднали сте в доста странен бизнес. Колкото и глупаво да звучи, вие току-що извършихте нещо много важно — каза Сам Ямата. — Сега той знае, че наистина го ценим. Между другото споменаването на президента бе добър ход.
— Щом казваш.
Кабът отвори плика и започна да чете доклада.
— Боже мой!
— Нова информация за пътуването на министър-председателя ли?
— Да. Дава подробности, които преди не знаехме. Името на банката, подкупите за други служители. Можем дори да не подслушваме самолета.
— Да подслушвате самолет? — попита Ямата.