Пилотът размени няколко думи с главния механик. Един от големите двигатели „Прат и Уитни“ явно леко загряваше. Това бе единствената му забележка. После екипажът също се оттегли да почива. Около самолета застанаха трима специални агенти. Други двама дежуряха вътре. Кларк и Чавес показаха пропуските си на мексиканците и японците и започнаха работа. Динг влезе в умивалнята и се зае старателно да я почиства, тъй като разбра, че японците обръщат особено внимание на това помещение. Лекото подушване на въздуха в самолета му даде да разбере, че японските граждани можеха спокойно да пушат. Той провери всички пепелници. Половината се нуждаеха от изпразване и почистване. После събра вестниците и списанията. Другите хора от обслужващия персонал чистеха с прахосмукачки.
Кларк на свой ред проверяваше напитките в барчето. Само един поглед му бе достатъчен, за да разбере, че половината пътници бяха пристигнали в Мексико с тежък махмурлук. Явно на борда пътуваха доста сериозни пиячи. Той с удоволствие откри, че хората в Ленгли правилно са отгатнали предпочитаната от пътниците на японските авиолинии марка уиски. Най-накрая Кларк провери кушетното отделение точно зад пилотската кабина. То точно съответстваше на компютърния макет, който бе изучавал с часове, преди да се качи на борда. Когато свърши със задълженията си по почистването, Кларк вече бе сигурен, че операцията ще протече успешно. Той помогна на Динг да изпразни чувалите с отпадъци и двамата напуснаха самолета точно навреме, за да хванат вечерята. По пътя за колата той подаде една бележка на офицер от ЦРУ, работещ в станция Мексико.
— По дяволите! — изруга Райън. — И това е дошло от Държавния департамент?
— Точно така, сър. Директорът Кабът е наредил да го пратят по факса. Не е искал да губи време за превод.
— А Сам Ямата не му ли е казал за часовите пояси и линията на смяна на датата?
— Страхувам се, че не.
Нямаше нужда повече да се кара на човека от японския отдел. Райън още веднъж прочете цялата информация.
— И какво мислиш?
— Че министър-председателят ще попадне в засада.
— Доста неприятно, нали? — забеляза Райън. — Изпратете това в Белия дом. Президентът ще го иска спешно.
— Добре — отвърна мъжът и излезе. Райън набра номера на оперативния отдел.
— Как се справя Кларк? — попита направо той.
— Твърди, че всичко е наред. Готов е да ни изпраща информация. Преследващите самолети само чакат сигнал за излитане. Нямаме сведения за промяна в програмата на министър-председателя.
— Благодаря.
— Колко още ще останете в кабинета си?
Джак погледна през прозореца. Снегът вече валеше.
— Може би цяла нощ.
Бурята май щеше да бъде сериозна. Студеният фронт от средния запад, който се движеше в източна посока, щеше да срещне зона с ниско атмосферно налягане от крайбрежието. Истински страшните бури в окръг Колумбия винаги идваха от юг. Националният метеорологичен център предвиждаше около петнадесет-двадесет сантиметра сняг. Само преди два часа прогнозите бяха за пет до десет сантиметра. Джак можеше да си тръгне веднага и на сутринта да се опита да се върне. За съжаление обаче нощуването в кабинета изглеждаше далеч по-разумно.
Головко също бе в кабинета си, въпреки че часовата разлика между Москва и Вашингтон е осем часа. Фактът, че е на работа, съвсем не подобряваше настроението на Сергей, което и бездруго бе лошо.
— Е? — обърна се той към дежурния от центъра за свръзка.
— Имаме късмет. Документът е изпратен по факса на американското посолство в Токио до Вашингтон.
Дежурният подаде листа. Той бе изпълнен главно с неразбираеми разбъркани думи, а някъде имаше и бели петна, оставени от шума при прехващането. Въпреки това обаче около двадесет процента от съобщението бе на разбираем английски. Имаше дори две пълни изречения и един цял параграф.
— Е? — попита отново Головко.
— Когато го отнесох в японския отдел за анализ, ми дадоха това. — Мъжът подаде друг лист. — Подчертал съм параграфа.