Мъжът прочете руския превод и го сравни с английския текст.
— Но това е чисто и просто превод. Как е бил изпратен нашият документ?
— С дипломатически куриер. Двете шифровъчни машини в токийското ни посолство бяха на поправка и резидентът реши, че съобщението е достатъчно маловажно, за да почака. Така че го тикнахме в куфарчето на куриера. Следователно, въпреки че американците не разчитат съобщенията ни, те все пак са се добрали до това.
— Кой работеше по случая? Лялин ли? Да — каза Головко почти на себе си. Той вдигна телефона и се обади на дежурния офицер в Първо главно управление. — Полковник, тук е Головко. Искам да изпратите спешно съобщение до резидента ни в Токио. Лялин веднага трябва да се яви на доклад в Москва.
— Какво се е случило?
— Разбрахме за ново изтичане на информация.
— Лялин е много полезен офицер. Чел съм повечето от сведенията, които изпраща.
— Американците също. Изпратете съобщението незабавно. После искам всичко, изпратено от БОДИЛ, да ми бъде донесено.
Головко затвори и погледна майора, които стоеше до него.
— За бога, защо не разполагахме с математика, разработил методиката, още преди пет години?!
— Той е работил върху нея цели десет години, изхождайки от порядъка в хаоса. Ако я публикува, сигурно ще получи наградата „Планк“. Обобщил е работата на Манделброт от Харвард и Макензи от Кеймбридж и…
— Вярвам ви, майоре. Последния път, когато се опитахте да ми обясните тази дяволия, получих мигрена. Как върви работата?
— С всеки изминал ден ставаме все по-добри. Единственото нещо, с което засега не успяваме да се справим, е новата шифровъчна система на ЦРУ. Тя явно работи на съвсем различни принципи. Но продължаваме да опитваме.
Президентът Фаулър се качи на хеликоптера VH-3, преди още снегът да се е усилил. Долната му част бе боядисана в масленозелено, а покривът в бяло. VH-3 бе личният хеликоптер на президента с позивна „Морска пехота-едно“. Журналистите забелязаха, че Елизабет Елиът се качи веднага след Фаулър. Някои от тях си помислиха, че скоро ще се наложи да оповестят аферата им. Освен ако президентът не ги изпревари, като се ожени за съветничката си.
Пилотът — полковник от морската пехота — даде пълна газ на двутурбинния двигател, издигна се плавно и насочи машината на северозапад. Още от самото начало трябваше да лети по уреди — нещо, което съвсем не му харесваше. Ако бе сам, щеше да е напълно спокоен, но с президента на борда положението коренно се променяше. А полетите по време на снеговалеж бяха най-неприятни. Не се виждаха никакви външни ориентири. Гледката през прозореца на кабината в подобно време можеше да превърне и най-опитния ас в ужасен пътник по време на първия му полет. Поради това полковникът почти не откъсваше поглед от уредите. Хеликоптерът бе оборудван с всевъзможни предпазни средства, включително и с радар, предупреждаващ за евентуален сблъсък. Освен това двама старши диспечери следяха полета през цялото време. Може би звучеше смешно, но полетът бе доста сигурен, Докато при ясно време някой ненормалник можеше да се опита да си поиграе с „Морска пехота — Едно“. Полковникът, разбира се, редовно тренираше избягване на подобни съприкосновения както в реални условия, така и в базата „Анакостия“.
— Вятърът се засилва с по-бързи темпове, отколкото си мислех — обади се помопщик-пилотът майор.
— Когато стигнем планините, може малко да подруса.
— Трябваше да тръгнем по-рано.
Пилотът включи вътрешната разговорка, която го свързваше с двамата тайни агенти в задната част.
— Искам да се уверите, че всички са си сложили коланите. Възможно е машината да стане малко нестабилна.
— Добре, благодаря — отвърна Пит Конър.
Той огледа коланите на всички пътници. Те до един имаха солиден километраж, навъртян във въздуха, и въобще не се притесняха, но Пит не искаше никакви неприятности. Президентът се бе отпуснал в седалката и преглеждаше някаква папка, пристигнала минути преди излитането. Конър седна обратно. Двамата с Д’Агустино обичаха Кемп Дейвид. За охраната на околността се грижеха снайперисти от морската пехота. Те разполагаха с най-добрата система за електронна охрана, разработвана някога в Америка. Освен всичко друго в Кемп Дейвид бяха и тайните агенти. В резиденцията през уикенда не се очакваше никой освен може би един куриер от ЦРУ, който трябваше да пристигне с кола. Така че всички можеха да си починат. „Включително президентът и приятелката му“ — добави наум Конър.
— Става все по-зле. Защо, по дяволите, онези нехранимайковци метеоролозите не си подадат носа през прозореца?
— Казаха, че ще натрупа двадесет сантиметра.