— Наистина ли е толкова зле?
— Сам ще се увериш, Бен.
— Защо ли си оставих ските в Бостън?
— Не се ударихме толкова силно — възрази майорът.
— Да, майоре, но бутонът явно не е съгласен с теб — отвърна механикът. Той отново се опита да включи бутона. Малката черна пластмасова тапичка се поколеба за момент и след това отново изскочи.
— Нямаме радиовръзка заради това, нямаме хидравлика заради онова. Изглежда, че ще трябва да поостанем на земята повече, отколкото ни се иска.
Щитовете за амортисьора бяха пристигнали в два часа сутринта, и то след втория опит. В началото бяха решили да ги доставят с кола. После се разбра, че до Кемп Дейвид може да стигне само военна машина, и то с вериги. Поправката на хеликоптера трябваше да е започнала още преди час, но внезапно се появиха нови усложнения.
— Е? — попита майорът.
— Вероятно вътре има няколко прекъснати кабела. Трябва да извадя таблото, сър, и да огледам подробно всичко. В най-добрия случай ще се справя за един ден. По-добре кажете да подготвят резервния хеликоптер.
Майорът погледна навън. Денят и без това не му се струваше подходящ за летене.
— Няма да тръгнем до утре сутринта. Кога ще бъде готово?
— Ако започна веднага… да кажем, към полунощ.
— Първо върви да закусиш. Аз ще се погрижа за резервния хеликоптер.
— Ясно, майоре.
— Освен това ще наредя да пуснат един кабел с ток дотук, за да включим парното и радиото.
Майорът знаеше, че механикът е от Сан Диего. Той побягна обратно към резиденцията. Площадката на хеликоптера бе разположена върху височина и вятърът усърдно се стараеше да я изчисти от снега. И докато навсякъде другаде снежната покривка достигаше почти метър, то на площадката бе едва двадесетина сантиметра. „Охраната, обикаляща из горите, сигурно си прекарва страхотно“ — помисли си майорът.
— Как е положението? — попита пилотът, докато се бръснеше.
— Електрическата верига е прекъсната. Механикът твърди, че ще му трябва цял ден, за да я оправи.
— Но ние не се ударихме чак толкова силно — възрази полковникът.
— Казах му го. Да се обадя ли?
— Давай, върти. Провери ли „таблото за заплахи“?
— Светът е напълно спокоен, сър полковник. Проверих.
„Таблото за заплахи“ бе израз. Степента на бойна готовност в различните служби се определя в зависимост от това какво е очакваното ниво на опасност в света. Колкото по-голяма е евентуалната заплаха, толкова по-големи ресурси се отделят за противодействието й. В момента за Съединените американски щати не съществуваше никаква заплаха и поради тази причина президентският хеликоптер VH-3 се подсигуряваше само от един вертолет. Майорът се обади в „Анакостия“.
— Да, поддържайте „Две“ в готовност. „Едно“ има проблеми с електрическата инсталация… Не, не можем да се справим. Би трябвало да е готов до полунощ. Добре, чао.
Майорът тъкмо затвори, и Пит Конър влезе в стаята им.
— Какво става?
— Птичката не може да лети — отвърна полковникът.
— Май не се ударихме много силно.
— Е, сега сме трима на един — забеляза майорът. — Единственият, който смята, че сме се ударили сериозно, е скапаният вертолет.
— Другият е готов да излети всеки момент — каза полковникът и избърса лице. — Съжалявам, Пит, проблемът с инсталацията може би няма нищо общо с кацането. „Морска пехота-две“ може да бъде тук след тридесет и пет минути. Таблото за заплахи е празно. Има ли нещо, което трябва да знаем?
Конър поклати глава.
— Не, Ед, ние също не знаем за евентуални опасности.
— Мога да заповядам на резервния хеликоптер да дойде тук, но само ще го излагаме на студа. По-добре е да стои в „Анакостия“. Все пак ти решаваш.
— Оставете го да стои там.
— Шефът все още мисли да гледа мача тук, нали?
— Да. Всички получаваме почивен ден. Ще излетим за Вашингтон утре около шест и половина. Ще успеете ли дотогава?
— Да. Поне така каза механикът.
— Добре.
Конър излезе и се запъти към стаята си.
— Какво става? — попита Дага.
— Това, което си мислиш — отвърна Пит. — Хеликоптерът е повреден.
— Можеха да се приземят и по-внимателно — каза специален агент Д’Агустино, докато сресваше косата си.
— Момчетата не са виновни.
Конър вдигна телефона си и се свърза с командния център на тайните служби, който се намираше на няколко пресечки от Белия дом.
— Обажда се Конър. Хеликоптерът е повреден. Резервният е в „Анакостия“ заради атмосферните условия. Има ли нещо по-особено там при вас?