— Ако се съди по пагоните, стрелецът е полицейски капитан. Засега не знаем името му, нито пък имаме някакви други сведения. Израелците са го прибрали някъде и не обелват зъб. От видеоматериала личи, че убитите са двама. Сигурно има още няколко с по-леки наранявания. Резидентът ни не знае нищо друго, освен че инцидентът действително е станал, а това личи доста добре и от лентата. Никой не знае къде е телевизионният екип. По времето на инцидента наоколо е нямало наши хора, така че се осланяме само на телевизионния материал. — „За пореден път“, едва не добави Райън. Денят започваше доста лошо. — Районът е отцепен от израелската армия. Движението е забранено. Затворен е и достъпът до Стената на плача. Това сигурно е само началото. Посолството ни не е предприело никакви действия. Чака инструкции. Другите постъпват по същия начин. От Европа също няма официална реакция, но предполагам, че до един час положението ще се промени. Те сигурно също са се захванали за работа и разполагат с картина от сателита.
— Вече е почти четири — каза Алден и уморено погледна часовника си. — След три часа хората ще започнат да закусват. Ужасно е да видиш такова нещо на закуска. Господа, смятам, че положението е доста сериозно. Райън, ТИ го предвиди. Спомням си какво каза миналия месец.
— Рано или късно арабите трябваше да поумнеят — отвърна Джак.
Алден кимна одобрително. „Доста благородно от негова страна“ — помисли си Джак. Съветникът по националната сигурност също го бе предвидил В една от книгите си преди няколко години.
— Смятам, че Израел ще се справи. Те винаги са…
— Няма да стане, шефе — отряза го Райън. Все някой трябваше да се справи с Кабът. — Спомни си думите на Наполеон за моралното и физическото. Израелците винаги са разчитали на високия си морал. Цялата им политика е изградена на теорията, че са единствената демокрация в региона. Че именно те са хората с белите шапки. Сега изглеждат като Бъл — който и да е бил той — в Селма, Алабама. С тази разлика, че той е използвал водни струи. Защитниците на човешките права ще подивеят. — Джак отпи от кафето си. — Просто е като две и две четири. Когато арабите хвърляха камъни и бутилки със запалителна течност, полицията спокойно можеше да се оправдава, че отговаря на силата със сила. Но не и сега. И двамата убити просто седяха на земята и не заплашваха никого.
— Инцидентът е изолиран акт на психически неустойчив човек! — обяви гневно Кабът.
— Не е толкова просто, сър. За застреляния с пистолета може и да е вярно, но първата жертва бе убита с два гумени куршума от двадесетина метра разстояние. Два точни изстрела от пушка. Извършено е хладнокръвно и в никакъв случай не може да се нарече инцидент.
— Сигурно ли е, че е мъртъв? — попита Алден.
— Жена ми е лекар и смята, че е мъртъв. Тялото потръпна и след това се отпусна. Вероятно смъртта се дължи на сериозна травма в главата — Ще им е трудно да докажат, че момчето е паднало и се е ударило в тротоара. Нещата коренно се променят. Ако палестинците имат достатъчно мозък в главите си, ще удвоят залога. Ще продължат да прилагат същата тактика и ще изчакат реакцията на света. Ако го сторят, не могат да загубят — заключи Джак.
— Съгласен съм с Райън — обади се Алден. — Още преди обяд ООН ще излезе с резолюция. Ние ще трябва да се присъединим към нея и това може да покаже на арабите, че ненасилието е по-добро от камъните… Какво ще кажат израелците? Как ще реагират?
Алден знаеше отговора на въпросите си, но искаше да осведоми директора на Централното разузнаване. Райън се зае да обяснява:
— Първо ще запазят мълчание. Вероятно вече си скубят косите, че са допуснали материалът да излезе от страната, но не могат да направят нищо. Инцидентът със сигурност не е бил планиран — имам предвид, че израелското правителство вероятно е не по-малко изненадано от нас. В противен случай щяха да арестуват телевизионния екип. В момента сигурно разкъсват полицейския капитан. По обед ще обявят, че е луд — по дяволите, той наистина е — и инцидентът е изолиран акт. Може де се предполага как ще се опитат да оправят нещата, но…
— Няма да постигнат нищо — прекъсна го Алден. — На президента ще му се наложи да направи изявление още преди девет. Не можем да наречем случая „трагичен инцидент“. Това чисто и просто е хладнокръвно убийство на невъоръжен демонстрант от държавен служител.
— Виж, Чарли, става въпрос за изолиран инцидент — намеси се отново директорът Кабът.
— Може и така да е, но аз съм го предвидил още преди пет години — отвърна съветникът но националната сигурност и отиде до прозореца. — Маркъс, единственото нещо, което крепеше Израел през последните тридесет години, бе глупостта на арабите. Те или никога не са разбирали, че еврейската държава разчита само на моралната си позиция, или пък просто не са били достатъчно умни, за да оценят значимостта на този факт. В момента Израел е изправен пред невъзможно етично противоречие. Ако наистина са демокрация, уважаваща гражданските права, то трябва да ги дадат на арабите. Но това означава да пратят по дяволите политическата си интеграция, която зависи от това, дали са уталожени страстите на собствените им екстремистки религиозни елементи. Последните пък не дават и пукната пара за арабските граждански права. Ако пък се преклонят пред религиозните си фанатици и се направят на ударени, като не реагират по никакъв начин, значи не са демократична държава. Това автоматически спира политическата подкрепа от наша страна, без която армията и икономиката им отива на кино. Ние сме изправени пред същата дилема. Помощта ни за тях се мотивира от политическата им легитимност и от факта, че са свободна демократична държава. Легитимността им обаче току-що се изпари. Страна, в която полицията убива невъоръжени хора, не може да е демократична, Маркъс. Ако подкрепим един такъв Израел, то значи трябва да подкрепяме още Сомоса, Маркос и дявол знае още кого.