Събитията се развиваха бързо. Президентът на Мексико лично придружи японския министър-председател до стълбичката и двамата топло се сбогуваха. „Добро доказателство“ — отбеляза мислено Кларк. Той се радваше, че работата върви добре, но същевременно съжаляваше, че подобни неща въобще се случват. Делегацията се качи по стълбичката, вратата се затвори, стълбичката се отдръпна и двигателите на боинга заработиха.
Кларк чу надигаща та се глъчка в горния салон. Когато моторите заработиха обаче, качеството на звука незабавно отиде по дяволите. Гълфстриймът започна да се движи по пистата. Две минути по-късно японският самолет го последва. Корпусите на двете големи метални птици се издигнаха във въздуха. Двамата офицери от ЦРУ погледаха още малко и станаха. Работата им бе свършена.
Във въздуха гълфстриймът се издигна до обичайната си височина от дванадесет хиляди метра, пое курс нула-две-шест и се насочи към Ню Орлиънс. Пилотът намали газта, подканян от хората в кабината. От дясната им страна японският боинг поддържаше същата височина, но с курс нула-три-едно. Във вътрешността на по-големия самолет бутилката с уиски, оставена до прозореца, излъчваше на вълни на свръхвисока честота, които се прихващаха от приемниците на гълфстрийма. Високото качество на предавателя гарантираше добър сигнал, който се записваше от десет работещи магнетофона — по два за всяка лента. Пилотът на гълфстрийма отклони самолета си на изток, докато достигнаха до морето. После пак се приближи. Тогава към тях се присъедини и един ЕС-135, излетял от военновъздушната база „Тинкър“ в Оклахома. Той зае позиция на петдесет километра източно и на около седемстотин метра зад боинга.
Гълфстриймът кацна в Ню Орлиънс. Там разтовари оборудването и пътниците, презареди с гориво и излетя обратно към Мексико Сити.
Джон Кларк бе в посолството. Едно от нововъведенията му към операцията бе да вземе със себе си служител от ЦРУ, говорещ японски. Той прецени, че щом записаното от него на уокмена е нещо като предварителна проба за годността на системите, то нямаше да е трудно да го преведат веднага. Кларк смяташе, че чисто и просто е проявил оперативната си инициатива. Лингвистът явно не бързаше за никъде и прослуша записа цели три пъти, преди да започне да печата. Написа малко по-малко от две страници. През цялото време Кларк не преставаше да наднича през рамото му и това доста го дразнеше.
— „Иска ми се да се справяхме толкова лесно и с опозицията — прочете на глас Джон. — Ще трябва да се погрижим и за някои от приятелите му.“
— Струва ми се, че очакванията ни се оправдаха — забеляза лингвистът.
— Къде е свързочникът ви? — обърна се Кларк към шефа на станцията.
— Няма нужда от него, аз ще ви свържа.
И наистина всичко се оказа доста просто. Шефът на станцията вкара двете страници в компютъра. Към него бе свързано някакво малко устройство, подобно на компактдиск. На големия диск имаше записани милиарди произволни цифри. Всяка буква автоматично се заменяше с произволно избрана цифра и се изпращаше на МЕРКУРИЙ в Ленгли. Там пристигащият сигнал се записваше. Свързочникът подбираше съответния декодиращ диск от секретното хранилище, поставяше го в собственото си устройство и натискаше един бутон. След няколко секунди от принтера се появиха две страници с ясно и четливо изписан текст. Свързочникът прибра листата в един плик, запечата го и го предаде на куриер, който се запъти към кабинета на заместник-директора на седмия етаж.
— Доктор Райън, нося ви съобщението, което очаквахте.
— Благодаря — подписа се за получаването му Джак. — Доктор Гудли, ще трябва да ме извиниш за момент.
— Няма проблеми — каза Бен и отново насочи вниманието си към купчината хартия.
Райън извади листата и ги прочете бавно и внимателно. После още веднъж. Когато свърши, вдигна телефона и поиска секретна линия до Кемп Дейвид.
— Командният център — обади се някакъв глас.
— Тук е доктор Райън от Ленгли. Трябва да говоря с шефа.
— Секунда, сър — отвърна старшината.
Райън запали цигара.
— Президентът е — обади се друг глас.
— Господин президент, обажда се Райън. Имам част от разговора на боинга.
— Толкова скоро?
— Записан е преди излитането, сър. Разполагаме със записан неидендифициран глас — вероятно министър-председателят, — който казва, че е сключил сделката.