Куати и Гусн върнаха колата във фирмата за коли под наем и взеха автобуса за аерогарата. Там оставиха багажа си на гардероб и се запътиха да проверят какво става с полета им. На гишето обаче им казаха, че полетът на „Американ“ MD-80 за „Далас-форт Уърт“ има закъснение. Служителката се оправда с времето в Тексас. Пистите все още не били изстъргани от леда. Виновна била бурята, минала предната нощ през Денвър.
— Ще изпусна връзката си за Мексико Сити. Можете ли да ме прехвърлите през друг град? — попита Гусн.
— Имаме един полет за Маями по същото време, в което трябваше да излети самолетът ви за Далас. Мога да ви дам билети за него.
Служителката провери информацията за полета.
— Престоят е един час. Оттам има връзка за Мексико Сити само петнадесет минути след кацането.
— Много ви моля да ми резервирате място. Трябва да направя връзката си.
— Два билета ли?
— О, да, извинете.
— Няма проблеми — усмихна се младата дама на компютъра си.
Гусн си помисли дали тя щеше да преживее взрива. Огромните прозорци гледаха към стадиона и дори на такова разстояние ударната вълна… „Може би — помисли си той, — но само ако успее да се наведе достатъчно бързо.“ Но дотогава вече ще бъде ослепена от блясъка. Такива хубави тъмни очи. Жалко.
— Заповядайте. Обещавам да се погрижа за багажа.
Гусн й се усмихна неуверено.
— Благодаря ви.
— Входът е от тази страна — посочи тя.
— Благодаря ви още веднъж.
Служителката изгледа отдалечаването им. „Младият е сладур — помисли си тя, — но по-големият му брат или може би шеф прилича на киселица.“ Може просто летенето да не му понасяше.
— Е? — попита Куати.
— Полетът, който ще хванем, е почти по същото време, както и старият ни. Ще си спестим петнадесет минути чакане в Мексико. Времето вече се оправя, така че не би трябвало да има повече проблеми.
Чакалнята бе почти празна. Хората, които искаха да напуснат Денвър, вероятно чакаха по-късни полети, за да изгледат мача по телевизията. Ибрахим забеляза, че същото важи и за пристигащите полети. В чакалнята за излитане имаше не повече от двадесет човека.
— И тук разписанията им не съвпадат — каза Гудли. — Май го хванахме на местопрестъплението.
— Я да видя — каза Райън.
— Миналата седмица Нармонов е бил в Москва само два дни — в понеделник и петък. Във вторник, сряда и четвъртък е ходил в Латвия, Литва и Западна Украйна, а после и до Волгоград за няколко политически митинга. Петък не влиза в сметките, защото тогава пристигна докладът. Но, от друга страна, нашият приятел е прекарал почти целия ден в парламента. Спорел мен миналата седмица не са се срещали, въпреки че писмото твърди обратното. Мисля, че нашият човек лъже.
— Дай да огледаме по-внимателно — каза Джак.
Гудли разгърна документите върху бюрото на Райън. Двамата започнаха заедно да сверяват информацията и срещите.
— Доста интересно — каза след няколко минути Джак. — Гледай го ти мръсника му с мръсник.
— Убедително ли е? — поинтересува се Гудли.
— Не достатъчно — поклати глава заместник-директорът.
— Възможно е информацията ни да е неточна. Възможно е също така да са се срещали за кратко миналата неделя, когато Андрей Илич е бил на вилата си. Една птичка пролет не прави — каза Джак и кимна към снега отвън. — Преди да правим окончателни изводи, трябва още веднъж подробно да разгледаме информацията. Но откритието ти е изключително интересно, Бен.
— По дяволите…
— Бен, когато си имаш работа с подобна материя, трябва да действаш изключително предпазливо — обясни Джак. — Не можеш с лека ръка да отхвърляш информацията на ценен агент, още повече, ако изводите ти са основани на нееднозначни твърдения. А те са такива, нали?
— Строго погледнато, да. Мислиш ли, че са го презаредили?
— Да е минал отново на страната на руснаците? — усмихна се Райън. — Добре овладяваш жаргона, доктор Гудли. Опитай се сам да си отговориш.
— Ако играе двойна игра, няма да ни изпраща подобна информация. Освен ако някой от КГБ…
— Помисли внимателно, Бен — предупреди го Джак.
— Да, разбира се. Тя ще компрометира и тях. Прав си, че не е за вярване. Ако работи за руснаците, информацията трябва да е по-различна.
— Точно така. Ако си прав, че ни лъже, най-вероятното обяснете е онова, което ти сам даде. Иска да се облагодетелства от политическото компрометиране на Нармонов. В нашия случай полицейското мислене понякога помага. Кой печели, кой има мотив — това е най-добрият начин да достигнем до истината. Тук най-добре може да ни помогне Мери Пат.