В центъра на екрана имаше бяла точка.
— Что ето… — промълви устата му, но генералът веднага се съвзе. — Изолирайте помещението веднага! — извика той.
Полковникът, който седеше от дясната му страна, вече го правеше.
— Централните Съединени щати, генерале. Температурната графика показва вероятен ядрен взрив — каза механично полковникът, преди още разумът да е успял да отрече професионалната му преценка.
— Координати!
— Работим над тях, генерале.
Разстоянието между щабквартирата и спътниците гарантираше забавянето на информацията. Когато телескопните лещи на спътниците започнаха да фокусират, графиката на огненото кълбо вече бързо се разширяваше. Първото впечатление на Куропаткин бе, че за грешка не може да става и дума. В противовес на високата температура, отразена на екрана, стомахът му се свиваше в ледена буца.
— Централните Съединени щати. Изглежда, е в град Денвър.
— Денвър. Какво, по дяволите, има там? — попита Куропаткин. — Искам веднага да разберете.
— Тъй вярно, генерале.
Куропаткин вече бе вдигнал слушалката. Разполагаше с пряка линия до Министерството на отбраната и до президента. Той заговори бавно и отчетливо:
— Внимание! Обажда се генерал-лейтенант Куропаткин от московския център на ПВО. Току-що засякохме ядрен взрив в Съединените щати. Повтарям: току-що засякохме ядрен взрив в Съединените щати.
Някакъв глас отсреща изруга. Сигурно бе на дежурния при президента Нармонов.
Другият глас — на дежурния старши офицер в Министерството на отбраната — прозвуча по-разумно.
— Сигурни ли сте?
— Данните от екрана са недвусмислени — отвърна Куропаткин, учуден от собственото си хладнокръвие. — В момента пред очите ми огненото продължава да нараства. Това е ядрен взрив. Ще се обадя, когато събера повече информация… Какво? — обърна се генералът към младшия офицер.
— Генерале, «Орел» II току-що е понесъл мощен енергиен удар. По-нататъшната му експлоатация е невъзможна — каза един майор.
— Какво беше това? Какво става?
— Не знам.
— Разберете.
Картината изчезна точно когато Сан Диего нападаше. Фаулър довърши четвъртата си бира за следобеда и ядно остави чашата си на масата. Проклета телевизия! Някой сигурно се бе спънал в шнура и сега щеше да изпусне няколко минути от очертаващия се като чудесен мач. Все пак трябваше да отиде на стадиона въпреки предупрежденията на тайните агенти. Той погледна телевизора на Елизабет, за да види какво гледа тя, но там СЪЩО нямаше картина. Да не би някой от морските пехотинци да бе прекъснал кабела с малкия снегорин. «Все някой ще обърка нещо» — изръмжа наум президентът. Но не, това бе друго. Дъщерните станции на Ей Би Си — Балтиморски канал 13“ и Ви Джей Зет — показваха надписа „Техническа повреда. Моля, изчакайте“, докато върху телевизора на Елизабет просто нямаше нищо. Странно. Като всеки мъж, застанал пред телевизора в такъв момент, Фаулър взе дистанционното управление и започна да сменя каналите. Си Ен Ен също не бяха в ефир за разлика от местната балтиморска и вашингтонска станция. Той тъкмо започваше да се чуди какво ли означава това, когато един от телефоните му иззвъня. Звукът бе учудващо стържещ и неблогозвучен. Идваше от някой от четирите апарата, подредени на долната полица на масичката вдясно от кушетката. Фаулър посегна към слушалката преди да разбере кой от всичките звъни. От позакъснялото осъзнаване го побиха ледени тръпки. Беше червеният телефон от главното командване на ПВО за Северна Америка в планината Шайен, Колорадо.
— Тук е президентът — каза Фаулър с дрезгав, внезапно изплашен глас.
— Господин президент, обажда се генерал-майор Джо Борщайн. Аз съм старши дежурен в централата. Сър, току-що регистрирахме ядрен взрив в Централните Съединени щати.
— Какво? — попита президентът след няколко секунди пауза.
— Сър, имаше ядрена експлозия. В момента установяваме точното място, но явно е в района на Денвър.
— Сигурни ли сте? — попита президентът, като се стараеше да остане спокоен.