— Какво става, Чък? — попита още с влизането си главнокомандващият САК. Той не носеше униформа и бе с развързани обувки.
— Ядрен взрив в Денвър. Освен това има някакви повреди по сателитните връзки, за които научихме преди малко. Оповестил съм дежурните авиокрила. „Огледалото“ вече излетя. Все още не знам какво, по дяволите, става, но Денвър просто експлодира.
— Вдигай ги във въздуха — заповяда главнокомандващият Стратегическото авиационно командване.
Тимънс махна с ръка на офицера за свръзка, който предаде заповедта. След двадесет секунди първият В-1В се засилваше по пистата в „Маконъл“.
Не беше време за любезности. Един капитан от морската пехота нахълта в стаята на президента и хвърли две бели шуби към него и Елиът. Тайният агент все още не се бе появил.
— Побързайте, сър — подкани го капитанът. — Хеликоптерът все още е повреден.
— Накъде? — попита Пит Конър, дошъл тъкмо навреме, за да чуе думите на морския пехотинец. Палтото му бе разкопчано.
— Към командния пункт. Освен ако не сте решили друго. Хеликоптерът е повреден — повтори капитанът. — Хайде, сър — почти изкрещя той на президента.
— Боб! — обади се разтревожено Елиът.
Тя не знаеше какво му бяха казали по телефона. Виждаше само бледото му и изплашено лице. Двамата навлякоха шубите си и излязоха навън. Пред входа бе налягал цял взвод морски пехотинци с готово за стрелба оръжие. Шестима други стояха около хеликоптера, чиито двигатели едва-едва похъркваха.
В базата „Анакостия“, Вашингтон, екипажът на „Морска пехота-две“ — хеликоптерът нямаше да стане „Морска пехота-едно“, докато президентът не се качеше на него — се издигаше сред облак сняг. След няколко секунди вертолетът вече бе над ефекта, предизвикан от перките му, и екипажът му можеше да вижда добре. Пилотът, който бе майор, се насочи на северозапад, без да знае какво, по дяволите, ставаше. Единствените хора, които знаеха нещо, можеха да му кажат, че все още не знаят много. В следващите няколко минути това нямаше да има голямо значение. Във всяка организация извънредните положения се репетират предварително с две цели: да се усвоят начините за реагиране и да се овладее паниката, която можеше да дойде от нерешителността пред приближаващата опасност.
— Какво, по дяволите, става в Денвър? — попита генерал Куропаткин в бункера си край Москва.
— Не знам — каза искрено офицерът от разузнаването.
„Всички страшно ми помагат“ — помисли си генералът. Той вдигна телефона и се свърза със съветското военно разузнаване.
— Дежурният слуша — обади се някакъв глас.
— Обажда се генерал Куропаткин от ПВО, Москва.
— Знам за какво се обаждате — увери го дежурният полковник.
— Какво става в Денвър? Има ли там склад за ядрено оръжие?
— Не, генерале. В близост до Денвър е арсеналът „Роки маунтин“. Там има химическо оръжие в процес на обезвреждане. Ще го превръщат в депо за американския военен резерв. Ще има танкове и друга механизирана техника. Освен това близо до Денвър се намира и „Роки Флатс“. Там произвеждат части за оръжие, но…
— Къде по-точно? — прекъсна го Куропаткин.
— Северозападно от града. Според сведенията ми обаче експлозията е в южната част на Денвър, генерале.
— Точно така, продължавайте.
— „Роки Флатс“ в момента също се унищожава. Доколкото знаем, там вече няма оръжейни части.
— Може би транспортират оръжие? Трябва да знам нещо! — изпусна най-сетне нервите си генералът.
— Не мога да ви кажа нищо повече. Ние сме също толкова на тъмно, колкото и вие. Може би КГБ знае нещо, но ние — не.
„Не можеш да застреляш човека само защото е искрен“ — помисли си Куропаткин. Трябваше отново да звъни. Както и всички професионални военни, генералът не обичаше шпионите, но следващият разговор бе наложителен.
— Държавна сигурност, команден център — каза мъжки глас.
— Искам да говоря с дежурния в американския отдел.
— Изчакайте малко.
Последва обичайното прещракване от прехвърляне на линии и един женски глас каза:
— Американски отдел.
— Обажда се генерал-лейтенант Куропаткин от московския център на ПВО — каза отново той. — Искам да знам какво става в Централните Съединени щати в град Денвър.
— Предполагам, нищо особено. Денвър е голям град и важен административен център за американското правителство. Всъщност в това отношение е на второ място след Вашингтон. В момента там е неделя вечер и не вярвам да става нещо особено.
Куропаткин чу шума от прелистването на страници.