— Щяхте ли да забележите такъв самолет?
— Не непременно, сър — отвърна генерал Борщайн. Системата е добра, но съществуват начини да се излъже. Особено ако се използва само един самолет. Във всеки случай, господин президент, трябва да се вземат някои спешни мерки. Можем ли да ги обсъдим сега?
— Да.
— Сър, на моя отговорност като временно изпълняващ длъжността „главнокомандващ ПВО“ обявих Бойна готовност — ЕДНО. Както знаете, ПВО за Северна Америка разполага с това правомощие, както и с правото да подготвя ядрено оръжие за употреба, но само като контрамярка.
— Няма да подготвяте никакво ядрено оръжие без мое разрешение — каза гневно Фаулър.
— Сър, единствените ядрени бойни глави, с които разполагаме в момента, са в силозите — каза Борщайн. Гласът му бе удивително спокоен и звучеше като механично устройство. — Предлагам да проведем съвместно съвещание с главнокомандващия САК.
— Направете го — заповяда Фаулър.
Операцията отне само секунда.
— Господин президент, тук е главнокомандващият САК — каза генерал Питър Фремънт със стегнат глас.
— Какво, по дяволите, става?
— Сър, все още не знаем, но трябва да се вземат някои неотложни мерки.
— Продължавайте.
— Сър, предлагам ви незабавно да приведете всичките ни стратегически сили в по-висока степен на бойна готовност. Препоръчвам Бойна готовност — ДВЕ. Ако сме изправени пред ядрена атака, трябва да сме максимално готови за отговор. Така ще можем да предотвратим още по-страшни последствия. Освен това мярката ще послужи като преграда срещу евентуалните по-нататъшни намерения за действие на възможния ни нападател.
Ако позволите да прибавя още нещо, сър, то тогава ще кажа, че трябва да увеличим бойната готовност и на конвенционалните ни сили. Ако не за друго, то поне за да окажат съдействие на населението и да намалят възможната паника. Препоръчвам Бойна готовност — ТРИ за конвенционалните сили.
— По-добре да го направим постепенно, Робърт — каза Лиз Елиът.
— Чий беше този глас? — попита Борщайн.
— Аз съм съветничката по националната сигурност — отвърна по-силно от необходимото Лиз.
Цветът на лицето й почти се сливаше с бялата копринена блуза. Фаулър все още се контролираше. Елиът се опитваше да прави същото.
— Не сме се срещали, доктор Елиът. За жалост системите ни за управление и контрол не ни позволяват да го извършим постепенно. Във всеки случай не и бързо. Ако оповестим войските си, веднага ще имаме на разположение всичките си части. После спокойно можем да подберем онези от тях, които са ни необходими. Така ще спестим поне един час. Това са препоръките ми.
— Съгласен съм с тях — обади се почти веднага генерал Фремънт.
— Много добре. Направете го — заповяда Фаулър. В крайна сметка звучеше разумно.
Връзките се осъществиха по различни канали. Главнокомандващият САК се зае със стратегическите сили. Първото съобщение бе изпратено чрез същия механичен глас, който бе оповестил дежурните авиационни крила на САК. Макар и военновъздушните бази с бомбардировачи да знаеха за тревогата, съобщението за Бойна готовност — ДВЕ прозвуча доста заплашително. Фиброоптичните кабели предадоха същото съобщение във военноморската нискочестотна радиосистема, разположена в района на горния полуостров на езерото Мичиган. Този сигнал трябваше да бъде препратен по морз. Същината на тази радиосистема бе, че посредством нея знаците можеха да се изпращат много бавно. Все едно че на ключа работеше начинаещ радист. Всъщност тя действаше като свързващ механизъм: казваше на подводниците да изплават на повърхността, за да получат по-подробни съобщения чрез спътникова връзка.
В Кингс Бей, Джорджия; Чарлстън, Южна Каролина; Гротън, Кънектикът и на още три места в Тихия океан сигналите бяха получени от дежурните в подводните ескадри. От тридесет и шестте ракетоносеца, с които разполагаше Америка в момента, деветнадесет патрулираха в морето. Два се намираха в сухи докове за ремонт и бяха напълно неизползваеми. Останалите стояха на кейовете. На борда на всички се намираха намалени по численост екипажи и нито един от командирите не бе в своята лодка през тази неделна вечер. Но това нямаше голямо значение. Ракетоносците разполагат с по два екипажа и по всяко време на денонощието един от двамата им капитани се намира в радиус четиридесет километра от лодката. На борда на всички подводници има алармени инсталации, които зазвъняха. Дежурният екипаж започна подготовка за незабавни бойни действия. Дежурният командир на всяка лодка бе преминал строгите тестове, изискващи се, за да бъде „одобрен за командир“. Тези офицери имаха ясни и точни заповеди за действие: когато се получи подобен сигнал за тревога, трябва възможно най-бързо до излязат в морето. Повечето хора решиха, че става въпрос за учение, но ученията в стратегическите части са нещо сериозно. Влекачите вече подгряваха дизелите си, за да помогнат на лодките да излязат от базата. Екипажите развързваха въжетата и кабелите за брегово закрепване. На борда офицерите проверяваха личния състав, за да видят с колко човека разполагат. В интерес на истината тези военни кораби, както и всички подобни, са излишно пренаселени. Те съвсем спокойно могат да функционират и с половината от екипажа си. Бойна готовност — ДВЕ означаваше, че трябва да направят точно това.