— Изкачихме се на две-нула метра, сър.
— Много добре — отвърна Питни.
— „Сонар“ вика „Контрол“. Контактът със „Сиера-16“ е изгубен. Шумът от повърхността пречи.
— Какви са последните данни за нея? — попита Рикс.
— Последно положение две-седем-нула, разстояние до целта тридесет и седем хиляди метра — отвърна мичман Шоу.
— Добре. Извадете антената за свръхвисоки честоти. Вдигнете перископа — заповяда той на дежурния щурман. „Мейн“ вече се люлееше усилено и Рикс искаше да разбере причината. Щурманът завъртя боядисаното в червено и бяло колело и хидравликата изтласка блестящия от смазка цилиндър нагоре.
— Охо — каза капитанът и сложи ръце на двете ръкохватки.
Мощта на вълните бе толкова голяма, че вибрациите от перископа се предаваха чак до ръкохватките му. Рикс се наведе и погледна.
— Уловихме сигнал със свръхвисока честота, сър — обади се свързочникът.
— Добре — каза Рикс. — Според мен вълните са най-малко десетметрови, момчета. Някои от тях се разбиват точно над нас. Ако се наложи да стреляме, няма да успеем да ги пробием — опита се да се пошегува той. Все пак имаха учение.
— Как е небето? — попита Клагет.
— Облачно. Няма звезди.
Рикс се изправи и сви ръкохватките.
— Приберете перископа — каза той и се обърна към Клагет: — Помощник, искам да продължим заниманията с нашия приятел по възможно най-бързия начин.
— Да, капитане.
Рикс посегна да вдигне телефона, за да се обади в центъра за ракетно управление. Искаше да каже на хората там, че учението трябва да приключи в рекордно кратък срок. Но преди да успее да натисне нужния бутон, се появи свързочникът.
— Капитане, това не е учение.
— Какво искаш да кажеш? — попита Рикс.
Лейтенантът не изглеждаше много щастлив.
— Бойна готовност — ДВЕ, сър — докладва той и подаде съобщението.
— Какво?
Погледът на Рикс пробягна по краткото и вледеняващо съобщение.
— Какво, по дяволите, става? — попита той и подаде бележката на Клагет.
— Бойна готовност — ДВЕ? Никога не сме били в Бойна готовност — ДВЕ. Поне откакто съм… Спомням си за една Бойна готовност — ТРИ, но тогава бях още в първи курс на морското училище…
Моряците в отсека се спогледаха. В американската армия има пет степени на бойна готовност, номерирани от пет до едно. Бойна готовност — ПЕТ означава нормални мирновременни операции. ЧЕТИРИ е малко по-висока степен. При нея се увеличава численият състав на определени постове. Осигуряват се повече пилоти и танкисти в близост до бойната техника. Бойна готовност — ТРИ е свързана с доста по-сериозни действия. На този етап целият боен състав се свиква в подразделенията си. При Бойна готовност — ДВЕ подразделенията се разгръщат. Тази степен е запазена за непосредствена заплаха от война. Бойна готовност — ЕДНО все още не бе обявявана. В този случай съществува нещо повече от заплаха за избухване на война. Оръжието се подготвя и се зарежда в очакване на заповед за стрелба.
Но, общо взето, системата за обявяване на бойна готовност не се спазва толкова точно, колкото изглежда на пръв поглед. Например по време на ежедневните си операции подводниците поддържат по-висока от нормалната степен на бойна готовност. Ракетоносците, които по всяко време са готови да изстрелят ракетите си, на практика постоянно се намират в Бойна готовност — ДВЕ. Съобщението от системата за спътникова свръзка на военноморския флот просто узакони положението и го направи по-заплашително.
— Нещо друго? — попита Рикс свързочника.
— Това е всичко, сър.
— Някакви съобщения по новините? Някакви заплахи?
— Сър, вчера получихме обичайните метеорологични прогнози. Мислех да установя нова връзка след около пет часа, за да можем да научим резултата от мача. — Лейтенантът замълча за момент. — Сър, в новините нямаше нищо особено. Нямаше и официално съобщение за някаква кризисна ситуация.
— И какво, по дяволите, става? — попита реторично Рикс. — Но това май няма голямо значение, а?
— Капитане — обади се Клагет, — мисля, че за начало е добре да се отдалечим от нашия приятел на две-седем-нула.
— Да. Заповядай курс на североизток, помощник. Той скоро няма да завие, така че се отваря доста по-голяма пролука. После ще я разширим, като поемем северен курс.
Клагет по навик погледна към картата, колкото да се увери, че дълбочината е достатъчна. Така беше. Всъщност в момента се намираха точно по дългия обиколен маршрут от Сиатъл към Япония. По подадена команда „Мейн“ започна маневра за ляв завой. Можеха да завият и надясно, но нямаше да увеличат толкова много разстоянието до руската лодка, която преследваха вече от няколко дни. За минута подводницата застана успоредно на огромните вълни, бучащи няколко метра над нея. Това положение я правеше лесно уязвима за природните сили. Лодката се наклони с около четиридесет градуса. Хората от екипажа започнаха да залитат и да се хващат за всичко, попаднало пред очите им.