Калахан спря до първия камион и се качи на каросерията, за да подаде наконечника на маркуча. Вдясно от него се виждаха разпръснати парчета от някаква тежка конструкция — вероятно покрива на стадиона. Друга част от него бе паднала на около петстотин метра по-далеч в за щастие празния паркинг пред един супермаркет. Калахан се свърза по радиото с пристигащите нови коли и ги насочи към супермаркета и площадката около него. Малките пожари щяха да почакат. В стадиона сигурно имаше хора, които се нуждаеха от помощ, но пожарникарите трябваше да преминат стоте метра, обсипани с горящи отломки от коли, преди да стигнат до тях…
Едва тогава Калахан видя синия армейски спасителен хеликоптер. VH-1N се приземи на тридесетина метра от него. Шефът на пожарната команда изтича до него. Офицерът вътре бе майор от армията.
— Калахан — представи се той. — Началник на пожарната команда.
— Григс — отвърна майорът. — Искаш ли да огледаш отгоре?
— Да.
— Скачай вътре.
Майорът каза нещо в микрофончето на шлема си и хеликоптерът се издигна. Калахан преметна предпазния си колан, но не го закопча.
Не беше нужно да се издигат много високо. Това, което от улицата изглеждаше като димна завеса, от въздуха бе само стълбове от черен и сив пушек. Поне половината коли горяха. Калахан можеше да влезе и по-навътре с някоя от пожарните, но пътят бе преграден от горящи коли и отломки. Хеликоптерът направи само един кръг, като подскачаше из горещия и задимен въздух. На земята се виждаха парчета разтопен асфалт, някои от които все още нажежени до червено. Единственото място, което не пушеше, бе южният край на стадиона. Той обаче блестеше странно и Калахан така и не разбра защо. Всъщност гледката представляваше огромен кратер с трудни за определяне размери, тъй като го виждаха само от време на време. След дълго взиране обаче успяха да установят, че четири или може би пет сектора от стадиона все още не са разрушени. „Там трябва да има хора“ — помисли си Калахан.
— Добре, стига толкова — каза той на Григс. Майорът му подаде шлем със слушалки, за да могат да разговарят спокойно. — Какво е станало?
— Прецени сам от това, което видя. Повече не мога да ти кажа — отвърна Григс. — Имаш ли нужда от нещо?
— От бронирани коли. В стадиона сигурно има оцелели. Трябва да ги спасим. А можеш ли да ми кажеш нещо за… радиацията?
Майорът повдигна рамене.
— Не знам. Оттук тръгвам към Роки Флатс, откъдето ще прибера един екип със специалисти. Аз работя във военните складове и не разбирам от тези неща. Специалистите са в Роки Флатс. Там има екип за борба с последиците от ядрени аварии. Трябва да ги докарам тук възможно най-бързо. Но все пак мога да кажа на хората в складовете, че ви е нужна солидна техника. И дръж хората си само откъм наветрената страна. Не се опитвайте да пробиете от друго място. Стойте тук.
— Добре.
— Сформирай набързо един лагер за първа помощ, тук до камионите. Когато измъкнете някого, веднага го облейте с вода. Съблечете го и го облейте с вода. Разбра ли? — попита майорът, докато хеликоптерът се приземяваше. — После ги откарайте до най-близката болница. И запомни, стойте само откъм наветрената страна. Всичко отива на североизток. Щом не духа срещу вас, значи сте в безопасност.
— Ами падащият от небето прах?
— Не съм експерт, но ще ти кажа какво мисля. Според мен е била малка, така че няма да има много прах. Огненото кълбо е всмукало повечето от него, а и вятърът е издухал голяма част от радиоактивните боклуци. Не всички, но голяма част. Смятам, че ако останеш навън не по-дълго от един час, няма да има проблеми. По това време вече ще съм докарал екипа и те ще ти кажат всичко много по-добре от мен. Засега не мога да направя нищо повече за теб, шефе. Успех.
Калахан скочи от хеликоптера и побягна към камиона си. Вертолетът се издигна и пое курс на североизток към Роки Флатс.