— Беше 14:7 за „Викингите“ — отвърна му друг. — После скапаната картина изчезна.
— Кога?
— Преди десетина минути.
— Може да е станало земетресение, както на оня мач в Сан Франциско.
— Можете да гадаете колкото си искате — обади се барманът.
Гусн стана и се отправи към следващия полет.
— С какво разполагате в ЦРУ? — попита Фаулър.
— В момента с нищо, сър. Събираме информация, но не знаем нищо повече от… изчакайте за момент. — Райън пое съобщението, донесено от старшия дежурен офицер. — Сър, току-що получавам спешно съобщение от Агенцията за национална сигурност. Руската система за противовъздушна отбрана е преминала към по-висока степен на бойна готовност. Радарите им започват да действат, а радиообменът се е оживил.
— Какво означава това? — попита Лиз Елиът.
— Че искат да увеличат защитната си способност. ПВО не заплашва никого, освен ако евентуалният враг не напредва към територията им или вече не е влязъл в нея.
— Но защо повишават бойната си готовност? — попита отново Елиът.
— Може би се опасяват от нападение.
— По дяволите, Райън — извика президентът.
— Извинете ме, господин президент, забележката ми не бе иронична. Казах самата истина. ПВО е система за защита на въздушното пространство, също както и нашата ПВО за Северна Америка. В момента нашите собствени части са в повишена бойна готовност. Техните също. Действието им е с напълно защитен характер. Когато възникнат подобни проблеми, усилването на защитата е нещо естествено. Така постъпваме и самите ние.
— Да, но е обезпокоително — обади се генерал Борщайн от щабквартирата на ПВО. — Райън, струва ми се, забравяш, че ние бяхме нападнати. Те не са били. И сега въобще не си правят труда да се свържат с нас, а направо повишават бойната си готовност. Намирам това за смущаващо.
— Райън, а какво стана с докладите за липсващото съветско ядрено оръжие? — попита Фаулър. — Могат ли да имат връзка със ситуацията?
— Какво липсващо ядрено оръжие? — попита главнокомандващият САК. — Защо, по дяволите, никой не ми е казал за това?
— От какъв вид е оръжието? — не закъсня и въпросът на Борщайн.
— Става въпрос за непотвърден доклад от внедрен агент. Той не ни съобщава подробности — отвърна Райън и разбра, че трябва да продължи. — Резюмето на получената информация е следното: Казаха ни, че Нармонов има политически проблеми с армията си. Че тя недоволства от поведението му По време на изтеглянето на съветските войски от Германия е изчезнало неопределен брой ядено оръжие — вероятно тактическо. И че КГБ провежда операция, за да разбере точно какво и дали въобще нещо липсва. Освен това уж Нармонов бил загрижен, че е обект на шантаж, вероятно със средствата на ядреното оръжие. Но — подчертавам но — въпреки многобройните ни опити не успяхме да потвърдим нито дума от доклада. В момента работим над възможността да са ни излъгали.
— А защо не си ни осведомил за това? — попита Фаулър.
— Господин президент, намираме се в процес на оформяне на мнението си. Работата все още продължава, сър. Работихме през почините дни.
— Със сигурност обаче не е от нашите — обади се разгорещено генерал Фремънт. — Както не е и някаква скапана бомба, заложена от терористи. Много е голяма. А сега ни казваш, че на руснаците им се губи някоя и друга бомба. Това е доста повече от „обезпокоително“, Райън.
— Освен това обяснява повишената бойна готовност на тяхната ПВО — намеси се заплашително Борщайн.
— Да не би да казвате, че бомбата е била съветска? — обади се президентът.
— В света няма чак толкова много ядрени държави — отвърна пръв Борщайн. — Мощността на това устройство просто е дяволски голяма, за да е аматьорско.
— Чакайте малко — намеси се отново Джак. — Не забравяйте, че фактите, с които разполагаме, са твърде малко. Разликата между информация и предположение е огромна. Трябва да се съобразяваме с това.