В сградата на „КОЛД“ първоначално се бе помещавала първата денвърска телевизионна станция. Поради това тя бе издържана напълно в изискванията на федералната комисия по комуникациите от 1930 година. Монолитната железобетонна конструкция бе проектирана така, че да издържи и вражеско бомбено нападение — изчисленията предхождаха ядреното оръжие. Единствено директорските кабинети в южната част на сградата имаха прозорци. От взрива вече бяха минали десет минути, когато един служител прекоси коридора покрай отворената врата на програмния директор, погледна и се вледени. После се обърна и побягна към студиото за новини. След минута един оператор с портативна камера влезе в товарния асансьор и се отправи към покрива. Записаният материал веднага бе изпратен към спътника „Аник“, незасегнат от експлозията. Той прекъсна кадрите на античния филм „Приключенията на Доби Гилис“ и се появи върху телевизионните екрани в Аляска, Монтана, Северна Дакота, Айдахо и три канадски провинции. В Калгари Албърта, една кореспондентка на местен вестник, се заинтересува от репортажа и коментара и се обади в редакцията си. Задъханият й репортаж веднага бе разпространен от Ройтер. Малко след това Си Би Си прехвърли видеоматериала в Европа чрез един от незасегнатите си спътници „Аник“.
В този момент двама служители от денвърската централа на ФБР вече влизаха в сградата на „КОЛД“. Те съобщиха изискванията си, но телевизионните оператори запротестираха, че се нарушава Първата поправка на конституцията. Протестите им обаче явно не направиха голямо впечатление на агентите, които изключиха захранването на предавателя им. Но усилията им вече бяха напразни. Глупавата от самото начало заповед се бе превърнала в безплодно усилие за скриване на истината.
— И какво, по дяволите, става? — попита Ричардс щабните си офицери.
— Нямаме представа, сър. Не ни съобщиха защо повишават бойната готовност — отвърна смирено свързочникът.
— Е, сега седим на два стола, нали?
Въпросът бе реторичен. Бойната група „Теодор Рузвелт“ се намираше точно до Малта и целите в Съветския съюз вече бяха в обсега й. При това положение изтребителите А-6Е „Интрудър“ трябваше да излетят бързо, да наберат височина и малко след това да допълнят резервоарите си. Макар че горивото, с което разполагаха, щеше да им позволи да достигнат целите си на полуостров Крим. Само преди година американските самолетоносачи не влизаха в ЕОП въпреки термоядрените бомби, с които разполагаха. Абревиатурата ЕОП означава „Единен оперативен план“ и е главният разчет за унищожаване на Съветския съюз. Съкращаването на стратегическите ракети — в Съединените щати те бяха базирани главно на сушата — чувствително намали броя на наличните бойни глави. Това принуди експертите от Обединения комитет за планиране на стратегическите цели със съдействието на щабквартирата на САК да търсят нови решения. Така че, ако американски самолетоносач се приближеше достатъчно близо до целите в Съветския съюз, той автоматически се включваше в ЕОП. С преминаването си източно от Малта „Теодор Рузвелт“ се превърна от конвенционална в ядрено-стратегическа бойна единица. За изпълнение на задачите си самолетоносачът носеше петдесет ядрени авиационни бомби В-61, модел 8, грижливо складирани в специално отделение. Бомбите В-61 разполагат с „изборен заряд“, т.е. мощността им може да варира от десет до петстотин тона в зависимост от случая. Те са с дължина четири метра, тежат само триста и петдесет килограма, диаметърът им е по-малък от тридесет сантиметра и имат отличен аеродинамичен дизайн. Изтребителите А-6Е могат да носят по две такива бомби, при това в тях остава достатъчно място за допълнителните резервоари, осигуряващи им полет в радиус от над хиляда мили. Десет В-61 са равни по мощност на цяла ескадрила с ракети „Минитмън“. Целите на „Теодор Рузвелт“ бяха военноморски. Явно експертите изхождаха от принципа, че човек убива приятели или поне другари, а не напълно непознати хора. Например един от обектите за поразяване, включени в ЕОП, бе корабостроителницата на град Николаев на река Днепър, която трябваше да се превърне в радиоактивна локва. Може би ставаше въпрос за съвпадение, но руският самолетоносач „Кузнецов“ бе построен именно в Николаев.
Допълнителни усложнения за капитана на самолетоносача създаваше и отсъствието на командира на бойната група. Адмиралът бе решил да прескочи до Неапол за среща с командира на Шести американски флот. Ричардс трябваше да решава сам.
— Къде е приятелят ни? — попита капитанът на „Теодор Рузвелт“.