VC-20B се отлепи от пистата точно в десет сутринта и пое курс на юг. „Тези нещастници терористите — помисли си Джак — посвещават живота, енергията и интелекта си на кауза, която изчезва по-бързо от дърветата под мен.“ Приличаха на сираци. Вече нямаха и приятели. По-рано се криеха в Чехословакия и Германската демократична република, без дори да подозират каква съдба ще сполети комунистическите страни. Къде щяха да се скрият сега? В Русия? Нямаше начин. В Полша? Това беше смешно. „Светът се промени под краката им и се готви за нова промяна — мислеше си замечтано Райън. — И други техни приятелчета ще бъдат изненадани. Може би — поправи се той. — Може би…“
— Здравейте, Сергей Николаевич — бе поздравил Райън човека, влязъл в кабинета му преди седмица.
— Привет, Джак — каза руснакът, протягайки ръка.
Райън си спомни последния път, когато бяха толкова близко — по време на бягството му от московското летище Шереметиево. Тогава Головко държеше в ръката си пистолет. Денят не бе добър и за двама им, но както винаги нещата се бяха наредили невероятно добре. За предотвратяването — макар и не пълно — на най-голямото предателство в съветската история Головко бе станал първи заместник-председател на Комитета за държавна сигурност. Бе успял. Нямаше да достигне толкова високо, ако професионалните му умения — макар и не перфектни — не бяха направили впечатление на техния президент. Оттогава кариерата му бе тръгнала с бързи темпове. Бодигардът му бе останал в стаята на Нанси заедно с Джон Кларк, докато Райън покани Головко в кабинета си.
— Не съм впечатлен — каза Головко и огледа неодобрително шпаклованите с гипс и боядисани стени.
Райън бе успял веднъж да боядиса стените с латекс от правителствения склад. До закачалката бе окачена не непременно задължителната снимка на президента Фаулър.
— Но за сметка на това имам по-хубав изглед от вас, Сергей Николаевич. Кажете, статуята на железния Феликс все още ли стои на площада?
— Да — усмихна се Головко. — Разбрах, че директорът ви е извън града.
— Президентът е решил, че се нуждае от съвет.
— По какъв въпрос? — попита Головко с дяволита усмивка.
— Проклет да съм, ако знам — засмя се Райън. „По много въпроси“, не добави той.
— Трудно е, нали? И за двама ни.
Новият шеф на КГБ също не бе професионалист. Всъщност това бе в реда на нещата. Преди шефът на зловещата агенция се назначаваше от партията. След като и партията стана част от историята, Нармонов реши да даде поста на един компютърен специалист. Предполагаше се, че той ще влее свежи идеи в съветската шпионска агенция. Те трябваше да я направят по-ефективна. Райън знаеше, че сега Головко има на бюрото си компютър IBM.
— Сергей, винаги съм казвал, че ако светът бе разумно творение, нямаше да се занимавам с тази работа. Виж какво става сега. Искаш ли кафе?
— Благодаря, Джак. — След малко той похвали качеството на напитката.
— Нанси ми го доставя всяка сутрин. И така, какво мога да направя за теб?
— Често съм чувал този въпрос, но никога в такава обстановка — засмя се гръмогласно гостът на Райън. — Господи, Джак, не ти ли се струва, че живеем в някакъв нереален сън?
— Не може да бъде. Онзи ден, докато се бръснех, се порязах и въпреки това не се събудих.
Головко измърмори нещо на руски. Джак не успя да долови думите, но знаеше, че преводачите му ще го сторят при прослушването на лентите със записа.
— Моята задача е да докладвам пред парламента за действията ни. Директорът ти беше достатъчно любезен, за да не откаже на молбата ми за съвет.
Райън не можа да се сдържи:
— Това не е проблем, Сергей Николаевич. Можеш да ми довериш всичката си информация. С удоволствие ще ти кажа как да я представиш пред парламента си.
Головко влезе в тона:
— Благодаря ти, но председателят сигурно няма да разбере мотивите ми.
Двамата оставиха шегите настрана и се заловиха за работа.
— Искаме услуга за услуга — започна дуелът.
— Което ще рече?
— Информация за терористите, които подкрепяхте преди.
— Не можем да ви я дадем — отвърна кратко Головко.
— Разбира се, че можете.
Руснакът започна да отстъпва.
— Едно разузнаване не може да предава съюзниците си и да продължава да функционира.
— Така ли? Защо не кажеш това на Кастро, когато го видиш следващия път? — предложи Райън.
— Ставаш все по-добър, Джак.
— Благодаря, Сергей. Правителството ни е изключително доволно от последното изказване на вашия президент по въпросите на тероризма. По дяволите, аз лично много харесвам този човек. Ти знаеш това. Ние променяме света, човече. Защо да не оправим още няколко каши? Ти никога не си одобрявал подкрепата, която вашето правителство оказваше на онези негодници.