Засега всичко вървеше добре. Той се бе намесил бързо, за да предотврати разпространяването на новината. В момента нямаше нужда от всеобща паника. Армията се намираше в по-висока степен на бойна готовност и бе й състояние да предотврати или спре нова атака.
— Добре — каза Фаулър по откритата линия с ПВО и САК. — Да обобщим случилото се до момента.
— Сър, регистрирахме единичен ядрен взрив в диапазона от сто килотона — отвърна Фремънт. — Все още липсват сведения от мястото на събитието. Армията ни е приведена в по-висока степен на бойна готовност. Спътниковите връзки не функционират…
— Защо? — попита Елизабет Елиът с по-остър тон от този на президента. — Каква е причината?
— Не знаем. Възможно е ефектът да се дължи на излъчения от взрива електромагнитен импулс. Но такива последствия обикновено се наблюдават при въздушен взрив. Когато ядреното устройство експлодира на значителна височина, по-голямата част от енергията му се освобождава под формата на електромагнитна радиация. Руснаците знаят повече за практическите ефекти от подобен взрив. Те разполагат с информация, получена от опитите им на полигона „Нова земя“ през 1960 година. Но в нашия случаи явно не става дума за въздушен взрив. Иначе щяхме да забележим. Именно поради това версията за повреда на спътниците от електромагнитен импулс е неправдоподобна. Другата възможност е мощно излъчване на енергия от земен обект. Руснаците хвърлиха много пари в разработката на микровълново оръжие. В Източния Пасифик има един техен кораб — „Юрий Гагарин“, — който е обсипан с антени. Той се води кораб за подпомагане на космическите изследвания и разполага с четири свръхмощни антени. Традиционното му местоположение е на триста мили от перуанския бряг, т.е. в обсега на повредените спътници. Официалната версия е, че „Юрий Гагарин“ подпомага руската орбитална станция „Мир“. И това е всичко, което знаем за него. В момента един от офицерите ми разговаря с „Хюз аероспейс“, за да разбере какво е мнението им.
Освен това все още очакваме лентите със записи от радарите на летище „Стейпълтън“, за да разберем дали бомбата не е била пусната от самолет. Чакаме и съобщения от спасителните екипи в района на инцидента. Това е всичко.
Що се отнася до предприетите мерки — продължи главнокомандващият САК, — в момента във въздуха има две авиокрила. Докато разговаряме, към тях се присъединяват още. Всичките ми самолети, способни да носят ракети, чакат заповед за излитане. Заместникът ми е на борда на „Огледалото“, а към Кемп Дейвид лети вторият „Нийкап“.
— А какво е положението в Съветския съюз?
— Както вече знаем, противовъздушната им отбрана повиши бойната си готовност — отвърна генерал Борщайн. — Забелязва се нарастване на радиообмена, но все още нямаме нищо конкретно. Няма и признаци за евентуално нападение срещу Съединените щати.
— Добре.
Президентът въздъхна. Положението бе лошо, но не и неконтролируемо. Трябваше само здраво да се захване за работа и да продължи напред.
— Смятам да разговарям с Москва по директната линия.
— Много добре, сър — отвърна генерал Фремънт.
Един флотски свързочник седеше само на два стола от президента. Компютърът му вече бе готов за работа.
— Може би ще е добре да се преместите тук, господин президент — каза той. — Не мога да прехвърля връзката на вашия монитор.
Фаулър придвижи стола си с колелца към мястото на свързочника.
— Сър, системата работи по следния начин. Аз пиша продиктуваното от вас. Съобщението минава през НВКЦ в Пентагона, където го зашифроват и го предават на руснаците. Когато Москва отговори, съобщението отново минава през Пентагона, там го превеждат и го изпращат тук. Ако линията във Вашингтон се провали, от форт „Ричи“ веднага са готови да се включат. Разполагаме с подземен кабел и две спътникови връзки. Сър, аз мога да печатам с бързината, с която говорите.
На табелката с името на свързочника, закачена върху униформата му, пишеше: „Оронша“. Фаулър така и не успя да разгадае националността на прадедите му. Свързочникът имаше около двадесетина излишни килограма, но гласът му звучеше спокойно и уверено. Фаулър се настани удобно. До компютъра на Оронша имаше пакет цигари и президентът си взе една, без да обръща внимание на висящите от всички стени надписи „Пушенето забранено!“. Свързочникът му поднесе огънче със запалката си.
— Готов съм, сър.
Пабло Оронша хвърли бърз страничен поглед към шефа си. Нищо във външния му вид не издаваше, че е роден в Пуебло, Колорадо, и семейството му е все още там. Президентът щеше да овладее положението. Това му бе работата. А Оронша трябваше да му помогне с всичко, на което бе способен. Той бе участвал в две войни като адмиралски свързочник на самолетоносач. Сега се опита да пренебрегне всички емоции и да се съсредоточи над работата си.