— Уважаеми президент Нармонов…
Капитан Росели гледаше първата истинска връзка по „горещата линия“, откакто работеше в Пентагона. Съобщението се появи на монитора на компютъра IBM. Операторът натисна нужния бутон и го предаде. „Сега трябва да съм на бюрото си“ — помисли си Джим. Но тази връзка можеше да има жизненоважно значение за работата му.
КАКТО СИГУРНО ВЕЧЕ ЗНАЕТЕ, В ЦЕНТРАЛНАТА ЧАСТ НА СТРАНАТА МИ ИМАШЕ ГОЛЯМА ЕКСПЛОЗИЯ. КАЗАХА МИ, ЧЕ СТАВА ВЪПРОС ЗА ЯДРЕНО УСТРОЙСТВО И ЧЕ БРОЯТ НА ЖЕРТВИТЕ Е ЗНАЧИТЕЛЕН — прочетоха Нармонов и съветниците му.
— Друго и не можеше да се очаква — каза съветският президент. — Изпратете отговора ни.
— За бога, доста бързо се движим! — забеляза дежурният армейски полковник и започна да превежда.
Един сержант от морската пехота печаташе английския вариант на текста, който автоматично се предаваше в Кемп Дейвид, форт „Ричи“ и Държавния департамент. Компютрите изкарваха текста и на принтер. Екземпляри от него бяха своевременно разпратени по факса до САК, ПВО и разузнавателните служби.
ПРОВЕРКА: РАЗПИСАНИЕ РАЗПИСАНИЕ РАЗПИСАНИЕ ОТГОВОР ОТ МОСКВА ДО ПРЕЗИДЕНТА ФАУЛЪР:
ЗАБЕЛЯЗАХМЕ ИНЦИДЕНТА. МОЛЯ, ПРИЕМЕТЕ ДЪЛБОКОТО НИ СЪЖАЛЕНИЕ И ТОВА НА СЪВЕТСКИЯ НАРОД. КАК Е ВЪЗМОЖЕН ПОДОБЕН НЕЩАСТЕН СЛУЧАЙ?
— Нещастен случай? — възкликна Фаулър.
— Стана доста бързо, Робърт — забеляза веднага Елиът. — Ужасно бързо. Английският му не е много добър. Съобщението е трябвало да бъде преведено. Освен това подобни неща не се четат през пръсти. Сигурно са знаели отговора… подготвили са го предварително… Какво означава това?
Лиз говореше почти на себе си, защото Фаулър бе зает със следващата реплика. „Какво става? — запита се тя. — Кой е в дъното на всичко това и защо го прави?“
ДО ПРЕЗИДЕНТА НАРМОНОВ:
СЪС СЪЖАЛЕНИЕ ТРЯБВА ДА ВИ УВЕДОМЯ, ЧЕ ТОВА НЕ БЕ НЕЩАСТЕН СЛУЧАЙ. В РАДИУС СТО МИЛИ ОТ МЯСТОТО НА ИНЦИДЕНТА НЯМА АМЕРИКАНСКО ЯДРЕНО ОРЪЖИЕ. ОТТАМ НЕ Е И ТРАНСПОРТИРАНО ТАКОВА. СТАВА ВЪПРОС ЗА УМИШЛЕН АКТ С НЕУСТАНОВЕН ЗАСЕГА ИЗТОЧНИК.
— Това не ме изненадва — каза Нармонов.
Той мислено се поздрави, че бе успял точно да предвиди какво ще е първото съобщение на американците.
— Изпратете отговора ни — обърна се той към свързочника, а после продължи разговора със съветниците си. — Фаулър е арогантен човек и в това е слабостта му. Но в никакъв случай не е глупак. Вероятно в момента е извънредно възбуден. Трябва да го успокоим. Ако разсъждава трезво, ще успее да овладее положението.
— Господин президент — каза Головко, който току-що бе пристигнал в командния център, — мисля, че правите грешка.
— Какво искате да кажете? — попита изненадано Нармонов.
— Грешка е да съобразявате отговорите с личната си преценка за характера и емоционалното състояние на американския президент. При извънредни обстоятелства хората стават непредсказуеми. Човекът, с когото разговаряте по „горещата линия“, може би няма нищо общо с този, когото сте срещнали в Рим.
Съветският президент не се съобрази с възражението.
— Глупости, хората като него никога не се променят. Достатъчно такива си имаме и тук. Цял живот съм се занимавал с хора като Фаулър.
ДО ПРЕЗИДЕНТА ФАУЛЪР:
АКО НАИСТИНА СТАВА ВЪПРОС ЗА УМИШЛЕН АКТ, ТО ТОГАВА СМЕ ИЗПРАВЕНИ ПРЕД БЕЗПРЕЦЕДЕНТНО В ЦЯЛАТА ЧОВЕШКА ИСТОРИЯ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ. САМО ЛУД ЧОВЕК Е СПОСОБЕН НА ПОДОБНО ДЕЙСТВИЕ. И С КАКВА ЦЕЛ? ТАКОВА НАПАДЕНИЕ ЛЕСНО МОЖЕ ДА ДОВЕДЕ ДО СВЕТОВНА КАТАСТРОФА. ТРЯБВА ДА МИ ПОВЯРВАТЕ, ЧЕ СЪВЕТСКИЯТ СЪЮЗ НЯМА НИЩО ОБЩО С ТОЗИ СРАМЕН ИНЦИДЕНТ.
— Твърде бързо отговарят, Робърт — каза Елиът. — „Трябва да ми повярвате.“ Какво иска да каже с това?
— Елизабет, твърде много се задълбочаваш в обикновените думи — отвърна Фаулър.
— Отговорите им са предварително подготвени, Робърт. Предварително. Изпраща съобщенията си твърде бързо. Въобще не се замисля. Това има някакво обяснение.
— Какво?
— Ами например, че е трябвало да бъдем на стадиона, Робърт! Струва ми се, че тези отговори са били предвидени за друг адресат. Например за Дърлинг. Ами ако е било планирано да загинеш заедно с Брент и Денис?
— Казах ти, че не трябва да се занимаваш с това! — отвърна гневно Фаулър.
Той си пое дълбоко дъх. Не трябваше да се ядосва. Трябваше да бъде спокоен.