— Виж, Елизабет…
— Не можеш с лека ръка да отхвърлиш този вариант! Трябва да го обмислиш, защото, ако съобщенията им са предварително подготвени, значи там става нещо.
— Доктор Елиът е права — обади се генерал Борщайн от ПВО.
— Господин президент, напълно сте прав, че трябва да избягвате всякакви емоции, които могат да повлияят на преценката ви. От друга страна обаче, е необходимо да огледате всеки детайл от операцията, която може би е в действие.
— Аз също съм съгласен с това — обади се генерал Фремънт.
— И какво трябва да направя? — попита Фаулър.
— Сър — намеси се отново Борщайн, — и на мен това „трябва да ми повярвате“ не ми харесва. Може би не е зле да го уведомите, че сме готови да се защитим срещу всичко.
— Да — съгласи се генерал Фремънт. — Макар че ако хората му си вършат работата, той сигурно вече го знае.
— Ами ако приеме повишената ни бойна готовност като заплаха?
— Няма, сър — увери го Борщайн. — На наше място всеки би постъпил така. Освен това върховният им главнокомандващ е голям професионалист.
Фаулър забеляза, че при последната забележка доктор Елиът се размърда в стола си.
— Добре, ще му кажа, че сме повишили бойната си готовност с изцяло защитни намерения.
ДО ПРЕЗИДЕНТА НАРМОНОВ:
НЯМАМЕ ПРИЧИНИ ДА ПОДОЗИРАМЕ НЯКАКВА ВРЪЗКА НА СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ В ИНЦИДЕНТА. НО ВЪПРЕКИ ТОВА ТРЯБВА ДА БЪДЕМ ВНИМАТЕЛНИ. СТАНАХМЕ ЖЕРТВА НА С НИЩО НЕПРЕДИЗВИКАНО НАПАДЕНИЕ И ТРЯБВА ДА ВЗЕМЕМ МЕРКИ, ЗА ДА НЕ ДОПУСНЕМ ДРУГО. ПОРАДИ ТОВА ПОСТАВИХ ВОЙСКИТЕ СИ В ПО-ВИСОКА СТЕПЕН НА БОЙНА ГОТОВНОСТ. ТОВА СЕ НАЛОЖИ И ОТ НЕОБХОДИМОСТТА ДА СЕ ЗАПАЗИ ОБЩЕСТВЕНИЯТ РЕД И ДА СЕ УСКОРЯТ СПАСИТЕЛНИТЕ ОПЕРАЦИИ. ИМАТЕ ЛИЧНОТО МИ УВЕРЕНИЕ, ЧЕ НЯМА ДА ПРЕДПРИЕМЕМ НИКАКВИ АГРЕСИВНИ ДЕЙСТВИЯ БЕЗ ОСНОВАТЕЛНА ПРИЧИНА.
— Много успокояващо — каза сухо Нармонов. — Но въпреки това бе достатъчно любезен да ни уведоми за повишаването на бойната им готовност.
— Ние го знаехме — каза Головко — и този факт сигурно му е известен.
— Но не може да предполага, че знаем точната степен на бойната им готовност — каза министърът на отбраната. — В крайна сметка те не подозират, че разчитаме кодираните им съобщения. Увеличаването на бойната им готовност е по-голямо, отколкото подобава на предпазни мерки. Американските стратегически сили не са получавали подобна заповед от 1962 година насам.
— Наистина ли? — попита Нармонов.
— От техническа гледна точка не сте прав, генерале — възрази Головко. — Американските стратегически сили по принцип поддържат много висока степен на бойна готовност дори и в мирно време. Така че промяната е малка и забележката ви — неоснователна.
— Така ли е? — попита Нармонов.
Министърът на отбраната повдигна рамене.
— Всичко зависи от гледната точка. Ракетите им, базирани на сушата, винаги са в по-висока бойна готовност от нашите, защото за поддържането им се изискват по-малко грижи. Същото се отнася и до подводниците им, които прекарват доста повече време в морето от нашите. Техническата разлика наистина е малка, но психологическата — голяма. Когато чуят за увеличената степен на бойна готовност, войските им ще си помислят, че се е случило нещо ужасно. Според мен това е много важно.
— А според мен не! — побърза да го контрира Головко.
„Чудесно — помисли си Нармонов. — Двама от основните ми съветници не могат да се разберат по нещо толкова важно…“
— Трябва да отговорим — обади се министърът на външните работи.
ДО ПРЕЗИДЕНТА ФАУЛЪР:
ЗАБЕЛЯЗАХМЕ ПОВИШАВАНЕТО НА БОЙНАТА ВИ ГОТОВНОСТ. ТЪЙ КАТО ПОВЕЧЕТО ОТ ОРЪЖИЕТО ВИ Е НАСОЧЕНО КЪМ СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ, НИЕ СЪЩО ТРЯБВА ДА СЕ ЗАСТРАХОВАМЕ. СПОРЕД МЕН ОТ ИЗКЛЮЧИТЕЛНА ВАЖНОСТ Е ОБСТОЯТЕЛСТВОТО НИКОЯ ОТ СТРАНИТЕ НИ ДА НЕ ПРЕДПРИЕМА ДЕЙСТВИЯ, КОИТО ИЗГЛЕЖДАТ ПРОВОКАЦИОННИ.
— Сега за пръв път не беше готов с отговора си — забеляза Елиът. — Първо казва „не съм го направил“, а сега ни предупреждава да не го провокираме. Какво всъщност има предвид?
Райън погледна копията от шестте съобщения, изпратени му по факса, и ги подаде на Гудли.
— Какво мислиш? — попита той.
— Нищо сериозно. Изглежда, всички са прекалено предпазливи, но според мен трябва да бъде точно така. Ние взехме предпазни мерки и повишихме бойната си готовност, но и те не остават назад. Фаулър казва, че не ги подозира в нищо, и това е добре. Нармонов отвръща, че и двете страни трябва да действат разумно и без провокации — това също е добре. Въобще дотук добре — каза Бен Гудли.
— И аз мисля така — обади се дежурният офицер.