— Значи сме единодушни — присъедини се към тях Джак.
„Слава богу. Добре се представяш. Боб. Неочаквано добре.“
Росели се върна на бюрото си. Изглеждаше, че положението е под контрол.
— Къде беше досега? — попита го Роки Барнс.
— В стаята с „горещата линия“. Засега всичко се развива добре.
— Вече не, Джим.
Генерал Пол Уилкс почти бе стигнал. Пътят от дома му до междущатска магистрала 295 бе отнел повече от двадесет минути. Сега до магистрала 395 оставаха само пет мили. Снегорините явно не се бяха старали много над този участък. Макар и посипан със сол, снегът вече се превръщаше в лед. Най-лошото от всичко бе, че шофьорите, осмелили се да пътуват в такова време, се опитваха да пробутат обичайните си номера. Тези пък, които караха коли с двойно предаване, явно си мислеха, че втората предавка ги правеше неуловими за физичните закони. Уилкс прекоси „Саут капитал стрийт“ и се насочи надолу към изхода на авеню „Мейн“. Вдясно някакъв състезател с тойота го задмина и реши да завие към изхода за центъра на Вашингтон. Но тойотата попадна на заледено пространство, изпързаля са и застана перпендикулярно на пътя. Катастрофата бе неизбежна. Уилкс се удари странично в колата със скорост тридесет километра в час.
— По дяволите — извика той.
Но сега нямаше време за това. Той включи задната скорост и започна да се отдалечава, преди още другият шофьор да бе излязъл от колата си. За нещастие обаче, генералът забрави да погледне в огледалото. Докато преминаваше в другото платно, един тежък камион с ремарке го блъсна отзад с петдесет километра в час. Тласъкът бе достатъчен да прати джипа и бетонната преграда между магистралите. Уилкс почина на място.
39.
ОТГЛАСИ
Елизабет Елиът отпиваше от кафето си, вперила невиждащ поглед а отсрещната стена. Това беше единственото логично обяснение. Бяха пренебрегнали всички получени съобщения. А сега мозайката се подреди. Съветските военни се бореха за власт и искаха Боб Фаулър да се включи в играта им. „Трябвало е да бъдем там — помисли си тя. — Той искаше да отиде на мача и всички очакваха да го стори, защото Денис Банкър притежаваше един от отборите. И аз щях да отида. И сега можех да бъда мъртва. Ако са искали да убият Боб, значи са искали да убият и мен…“
ДО ПРЕЗИДЕНТА НАРМОНОВ:
РАДВАМ СЕ, ЧЕ СЕ СПОРАЗУМЯХМЕ ВЪРХУ НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ПРЕДПАЗЛИВОСТ И БЛАГОРАЗУМИЕ. СЕГА ТРЯБВА ДА ПОГОВОРЯ СЪС СЪВЕТНИЦИТЕ СИ, ЗА ДА УСТАНОВИМ ПРИЧИНАТА ЗА ТОВА УЖАСНО СЪБИТИЕ И ДА ЗАПОЧНЕМ СПАСИТЕЛНИТЕ ОПЕРАЦИИ. ЩЕ ВИ ДЪРЖА В ТЕЧЕНИЕ.
Отговорът пристигна незабавно.
ДО ПРЕЗИДЕНТА ФАУЛЪР:
ЩЕ ЧАКАМЕ.
— Нещата се уредиха доста лесно — каза президентът, без да откъсва поглед от екрана.
— Мислиш ли? — попита Елизабет.
— Какво искаш да кажеш?
— Робърт, в Съединените щати избухна ядрена бомба на мястото, където трябваше да бъдеш. Това първо. Второ: имаме сведения за изчезнали руски бойни глави. Трето: откъде можем да сме сигурни, че в другия край на тази компютърна връзка стои Нармонов? — попита Лиз.
— Какво?
— Разузнаването ни признава, че в Русия е възможен преврат, нали? Въпреки това ние се държим така, сякаш разузнаване въобще не съществува. При това на територията ни избухна нещо, което поразително прилича на тактическо ядрено оръжие — точно каквито са изчезнали. Ние просто не обмисляме всички възможни варианти.
Доктор Елиът се обърна към микрофона.
— Генерал Борщайн, трудно ли е да се внесе ядрена бойна глава в Съединените щати?
— С граничния контрол, който имаме, е просто детска игра — отвърна генералът. — За какво намеквате, доктор Елиът?
— Опитвам се да кажа, че от доста време получаваме сериозна информация за политическите трудности на Нармонов. За вероятен военен заговор, който може да придобие ядрени измерения. Ами ако са направили преврат? Сега в Москва е нощ, и то неделя срещу понеделник. Идеално време. Всички спят. Досега приемахме, че липсващото ядрено оръжие може да се използва за шантажиране на президента им. Ами ако са измислили нещо по-умно? Ако са решили, че могат да обезглавят правителството ни, за да не пречи на действията им? Добре, бомбата избухва, Дърлинг се качва на „Нийкап“ — където е в момента — и те започват да преговарят с него. В състояние са да предвидят хода на разсъжденията му и предварително планират отговорите си. Ние увеличаваме бойната си готовност — те също. Виждате ли? Не можем да попречим на преврата им по никакъв начин.
— Господин президент, мисля, че преди да обмислите този ход, е добре да се посъветвате с разузнаването — намеси се генерал Фремънт.