Лампичката на един от телефоните светна и свързочникът го вдигна.
— За вас е, господин президент. От НВКЦ.
— С кого говоря? — попита Фаулър.
— Сър, тук е капитан първи ранг Джим Росели от Националния военен команден център. Получихме съобщение за сблъсъци между американски и съветски военни части. От американския самолетоносач „Теодор Рузвелт“ ни информираха, че са свалили ято от четири руски изтребителя МиГ-29, които…
— Какво? Защо?
— Сър, според инструкциите за бойната готовност капитанът на кораба има право да предприема отбранителни действия, за да предпази техниката и екипажа си. В момента „Теодор Рузвелт“ се намира в Бойна готовност — ДВЕ. Това означава, че командирът му има по-голяма свобода на действие, която ще се разширява с увеличаването на бойната готовност. Сър, второто съобщение гласи: Има непотвърдени сведения за артилерийска престрелка между съветски и американски танкове в Берлин. От щаба на командването на обединените сили на НАТО в Европа твърдят, че радиовръзката е била прекъсната. Преди това един американски армейски капитан е докладвал, че съветски танкове нападат базата на Берлинската бригада в южната част на града. Той е казал също, че цял батальон наши танкове е пометен, сър. Били са атакувани от по-многочислена съветска част, разположена точно срещу тях. Двете съобщения пристигнаха почти едновременно. Разликата между получаването им бе само две минути. Господин президент, в момента се опитваме да се свържем с Берлин чрез щаба на НАТО в Европа, който се намира в Монс, Белгия.
— Господи — обади се Фаулър. — Елизабет, това има ли го в твоя сценарий?
— Може би искат да покажат, че не се шегуват. Че в никакъв случай не искат да им пречим.
Повечето от американските войници вече бяха напуснали лагера си. Най-старшият присъстващ офицер бе заповядал да се оттеглят в близката горичка и околните улици. Той бе подполковник и помощник-командир на бригадата. И тъй като не успяха да намерят командващия полковник, помощник-командирът пое отговорността и в момента обмисляше вариантите за действие. Бригадата разполагаше с два механизирани пехотни батальона и един танков. Но от петдесет и двата М1А1 бяха оцелели само девет. Горящите корпуси на другите останаха в лагера.
Заповедта за Бойна готовност — ТРИ дойде като гръм от ясно небе. А само минута по-късно и това. Над четиридесет танка и сто войници бяха изгубени — застреляни без предупреждение. Е, подполковникът щеше да се погрижи за отплатата.
Берлинската бригада съществуваше още отпреди раждането му. Из лагера й бяха разпръснати множество отбранителни позиции. Подполковникът разпредели танковете, с които разполагаше, и нареди на бронетранспортьорите си „Брадли“ да изстрелят наведнъж ракетите си TOW-2.
След като бяха нахълтали в лагера им, руснаците спряха. Чакаха нови заповеди. Батальонните командири все още не можеха да овладеят положението след лудешката атака на Т-80, а полковия командир просто го нямаше. Тъй като липсваха нови заповеди, танковете спряха и продължиха да се оглеждат за нови цели. Началник-щаба на полка също го нямаше. Като разбра това, най-старшият от батальонните командири обърна танка си и го насочи обратно към машината за управление на боя. Сега в целия полк нямаше по-старши от него. „Странно — помисли си той. — Първо проверката, после заповедта за повишаване на бойната готовност от Москва и най-накрая стрелбата на американците.“ Той просто не знаеше какво става. Когато се върна в руския лагер, забеляза, че все още всички лампи светят като на парад. Някой трябваше да ги изгаси. Сега танкът му бе напълно осветен, и то в обсега на американците.
— Командирски танк на два часа, движи се от ляво на дясно — каза сержантът на ефрейтора.
— Хванах го — отвърна артилеристът по разговорката.
— Огън!
Ефрейторът натисна спусъка. TOW-2 излетя от цевта. Целта бе на около две хиляди и петстотин метра. Артилеристът не откъсваше поглед от нея. Полетът продължи осем секунди и ефрейторът с радост забеляза, че TOW-2 се приземява точно в купола на целта.
— Поразен — обади се командирът на бронетранспортьора. — Прекрати огъня. А сега да открием още някой от тези престъпници… Десет часа, танк, прави завой!
Артилеристът завъртя окуляра наляво.
— Виждам го!
— Добре, какво смятате там в ЦРУ — попита Фаулър.
— Сър, отново разполагаме само с несвързана и разпокъсана информация — отвърна Райън.
— Само на неколкостотин мили от „Рузвелт“ е руският самолетоносач „Кузнецов“ с изтребители МиГ-29 на борда — каза адмирал Пейнтър.