— Господин президент, преди две седмици в американската база „Рамщайн“ в Германия пристигна ескадрила от бомбардировачи F-117А „СТЕЛТ“. Целта на ескадрилата бе демонстрации пред съюзниците от НАТО. Американците твърдят, че искат да ги продадат. Всеки от тези самолети може да пренася две бомби с мощност половин мегатон.
— Да?
— Не мога да ги прехвана. Те просто са невидими за радарите, с които разполагаме.
— И защо ми го казвате?
— От часа на излитането им плюс презареждането във въздуха до часа на пристигането им над Москва ще изминат не повече от сто и осемдесет минути. Ще знаем за атаката им толкова, колкото знаеше и Ирак.
— Наистина ли са толкова опасни?
— Една от причините да оставим толкова много хора в Ирак бе да разберем на какво са способни американците. Нашите разузнавачи не са успели да видят нито един от американските самолети на радарите. Не е помогнала и френската техника, с която е разполагал Саддам. Да, наистина са много опасни.
— Но защо ще предприемат подобни действия? — попита Нармонов.
— А защо са нападнали танковия ни полк в Берлин? — отвърна на въпроса с въпрос министърът на отбраната.
— Смятах, че бункерът ми може да противодейства на всякакво оръжие.
— Не и на ядрена самолетна бомба, насочена с голяма точност. Ние сме само на сто метра под земята — добави министърът на отбраната. — „Във вечната битка между щит и меч мечът винаги печели.“
— Да се заемем отново с Берлин — каза Нармонов. — Знаем ли какво става там?
— Не. Сведенията, с които разполагаме, идват само от младши офицери.
— Изпратете някой да разбере. Кажете на нашите хора да се оттеглят и само да се защитават. Някакви възражения?
— Не, това е разумно.
Националният разузнавателен фотографски център (НРФЦ) се намира във вашингтонското военноморско пристанище в една от няколкото сгради без прозорци, където се помещават строго секретни държавни служби. В момента той разполагаше с три фотографски КН-11 и два радарни спътника КН-12 „Лакрос“ в орбита. В 00,26,46 часа по Гринуич Денвър попадна в обхвата на единия КН-11. Всичките му камери започнаха да снимат града и по-специално южните квартали. Снимките моментално пристигнаха във форт Белвоар, Вирджиния, и бяха препратени в НРФЦ. Там ги заснеха на петдесетмилиметрова видеолента. Анализите започнаха незабавно.
Самолетът бе DC-10. Куати и Гусн отново се настаниха в първокласните си места, доволни и изумени от късмета си. Новината се бе разпространила само няколко минути преди да се качат на самолета. Разбира се, след като „Ройтер“ се бе включил в играта, това бе неизбежно. АП и ЮПИ веднага се заеха със златната мина и в всички телевизионни станции загърмяха. Изненадани, че телевизионните мрежи все още не са излезли със специални бюлетини, местните филиали побързаха да ги пуснат. Това, което най-много изненада Куати, бе тишината. Вестта се разпространи из аерогарата като вълна. Но след нея не се понесоха викове и паника, а се разстла удивителна тишина. Гласът на администраторката, оповестяваща полетите, се чуваше съвсем спокойно. Скоро какофонията от гласове, която обикновено цари на подобни места, отново се върна към нормалния си ритъм. „Значи така посрещат трагедията и смъртта американците?“ — помисли си командирът. Липсата на всякакви емоции го удиви.
Но той скоро забрави впечатленията си. DC-10 се устреми към края на пистата и излетя. След няколко минути се намираха над международни води и пътуваха към неутрална държава и към сигурността. „Само още едно прехвърляне“ — помислиха си едновременно и двамата. Кой можеше да се надява на такъв късмет?
— Инфрачервените излъчвания са забележителни — разсъждаваше на глас фотоаналитикът. Той за пръв път разглеждаше снимки от епицентъра на ядрен взрив. — Разрушенията и малките пожари се простират в радиус от една миля около стадиона. Но димът и инфрачервените лъчи затрудняват работата. Следващия път, ако имаме късмет, ще се вижда по-добре.
— Какво можете да ми кажете за вероятния брой на жертвите? — попита Райън.
— Информацията ми е доста оскъдна. Най-хубавите снимки показват дима, който закрива всичко. Инфрачервените излъчвания са наистина впечатляващи. Около стадиона има множество пожари. Предполагам, че са от експлодиралите автомобилни резервоари.
Джак се обърна към най-старшия офицер от научно-техническия отдел:
— Кой е във фотографската лаборатория?
— Никой — отвърна офицерът. — Днес е неделя. Ако не очакваме някакъв спешен материал, оставяме работата през почивните дни на НРФЦ.
— Кой е най-добрият специалист?