— Анди Дейвис, но той живее в Маназас. Няма да успее да стигне дотук.
— По дяволите.
Райън отново вдигна телефона.
— Изпратете ни десетте най-добри снимки, с които разполагате — каза той на служителя в НРФЦ.
— Ще ги имате след две-три минути.
— А може ли някой да оцени пораженията от бомбата?
— Аз ще се заема — отвърна офицерът от научния отдел. — Навремето работех в разузнаването на стратегическата авиация.
— Действай.
Деветте танка М1А1 вече бяха унищожили почти тридесет руски Т-80. Съветската част се бе изтеглила на юг, за да потърси прикритие. Ответният им огън порази три М1А1, но сега силите бяха далеч по-изравнени. Капитанът, командващ танковете, изпрати няколко БТР-а „Брадли“ в източна посока, за да разузнаят обстановката. Както и при първия преход, от прозорците надничаха любопитни глави. Но берлинчани се оказаха достатъчно благоразумни, за да не светват лампите си. Уличните лампи обаче притесняваха един командир на „Брадли“. Той извади автомата си и започна да стреля по тях за ужас на малцината граждани, имали смелостта да гледат.
— Was nun? — попита Кайтел. — Сега какво?
— Сега си обираме крушите и изчезваме оттук. Свършихме работата си — отвърна Бок и зави наляво.
Северната посока изглеждаше най-безопасна. Щяха да изоставят колата и камиона, да се преоблекат и да се изпарят. „Може би дори ще оцелеем“ — помисли си Бок. Това наистина щеше да бъде отличен край. Но той вече бе постигнал целта си — да отмъсти за Петра. Именно руснаците и американците я бяха убили. „Германците са просто пионки в голямата игра и истинските злодеи вече плащат — каза си Бок. — И ще продължат да плащат.“ В крайна сметка отмъщението се бе оказало по-сладко, отколкото си мислеше.
— Руска щабна кола — каза стрелецът. — Зад нея има камион „ГАЗ“.
— Картечницата — каза командирът и внимателно огледа целта. — Изчакай малко.
— Обожавам да убивам офицери…
Стрелецът подготви двадесет и пет милиметровата си картечница.
— Целта е на мушка, серж.
Въпреки богатия си опит като терорист Бок бе лош войник. Той помисли голямата ъгловата сянка на две пресечки от тях за камион. Планът му бе успял. Времето, по което американците бяха обявили тревога, можеше да означава само едно: Куати и Гусн бяха свършили работата си точно както трябваше. Бок бе заслепен от блясъка, който приличаше на внезапно включена електрическа крушка. Светлият лъч премина над главата му.
— Огън! Разкъсай ги.
Стрелецът бе превключил оръжието си на бърз огън. Двадесет и пет милиметровата картечница работеше прецизно като шевна машина. Трасиращите куршуми му позволяваха отлично да коригира огъня. Първият откос бе насочен срещу камиона. „В него може да има войници“ — си бе помислил артилеристът. Първите изстрели попаднаха в двигателя и го разкъсаха на части. Следващите обходиха шофьорската кабина и каросерията. Камионът се отпусна напред върху спуканите си предни гуми. Стрелецът вече бе насочил вниманието си към колата. Той я преряза с един картечен откос. Целта му стана неуправляема и се блъсна в едно спряло наблизо БМВ. От камиона излезе една сянка на вероятно вече ранен човек. Нови два откоса спънаха порива му към живот.
Командирът на БТР-а реагира незабавно. Не искаше да се бави на място, където бе убивал. След две минути забелязаха нови обекти. Две полицейски коли караха точно към тях с пуснати буркани и сирени. Когато се приближи на неколкостотин метра от тях, първата спря, включи на задна скорост и изчезна обратно. Командирът се усмихна. Не се бе излъгал в умствените възможности на германските ченгета.
Пет минути след като американците се бяха отправили към друга пресечка, първият берлинчанин — един удивително смел лекар — излезе на улицата и се приближи до руската щабна кола. И двамата мъже в нея бяха мъртви. Интересното бе, че куршумите, разкъсали телата, бяха пожалили изпръсканите им с кръв лица. Картината в камиона бе още по-страшна. Един от хората в него сигурно бе живял още няколко минути след стрелбата, но когато лекарят стигна до него, сърцето му вече не биеше. Берлинчанинът се учуди, че всички бяха облечени в руски военни униформи. Тъй като не знаеше какво повече може да направи, той се обади в полицията. Лекарят доста по-късно разбра колко превратно бе изтълкувал сцената, разиграла се пред дома му.
— Явно не са се шегували за инфрачервеното излъчване. Бомбата е била доста сериозна — забеляза офицерът от научно-техническия отдел. — Но пораженията са малко странни… хмм.
— Какво искаш да кажеш, Тед? — попита Райън.