— Да? — каза министърът на отбраната.
— Разполагаме с фотографски материал от три американски военноморски бази. Ракетоносците в Чарлстън и Кингс Бей излизат в открито море.
— Благодаря.
Военният министър затвори телефона. Още една заплаха за родината му. Той веднага я съобщи на Нармонов.
— Какво означава това?
— Че военните мерки, предприети от американците, не са само със защитна цел. Някои от заснетите подводници са въоръжени с ракети „Трайдънт D-5“ и са способни да нанесат първи удар. Помните ли колко загрижени бяха американците да унищожим нашите СС-18 в срок?
— Да, но те съкращават голямо количество от своите „Минитмън“ — каза Нармонов.
— От които просто нямат нужда. Те могат да отправят първи ядрен удар от морето. От борда на подводници. А ние не. Ние сме напълно зависими от разположените по суша балистични ракети.
— И какво за нашите СС-18?
— Продължаваме деактивирането им дори и в момента. Ако успеят да преустроят проклетия завод, ще изпълним договорните си задължения. Всъщност ние и сега ги изпълняваме, но проклетите американци отричат, че е така. — Министърът на отбраната направи малка пауза. Нармонов явно не разбираше. — С други думи, ние унищожихме някои от най-точните си ракети, докато американците запазиха своите. Те разполагат със стратегическо преимущество.
— Не можах да си доспя и явно не съм в добра форма — каза колебливо Нармонов. — Ти само преди година се съгласи с подписването на този договор, за да ми кажеш сега, че той ни заплашва.
„Всички са еднакви — помисли си министърът на отбраната. — Никога не те слушат. Никога не ти обръщат внимание. Ако щеш, им повтори едно нещо сто пъти, и пак няма да те чуят.“
— Унищожаването на толкова голям брой ракети и бойни глави променя съотношението на силите…
— Глупости! Ние все още сме равни по всички показатели — възрази президентът Нармонов.
— Въпросът не е в това. Важният фактор е връзката между броя на установките и, разбира се, уязвимостта им и броя на бойните глави, с които разполагат двете страни. Ние все още можем да нанесем първи удар и да унищожим американските ракетни установки, разположени на суша. Точно затова се съгласиха на петдесет процента съкращение в тази област. Но по-голямата част от бойните им глави са в морето. И сега за пръв път ракетите с морско базиране е възможно да нанесат унищожителен първи удар.
— Куропаткин — каза Нармонов. — Чуваш ли разговора ни?
— Да. Министърът на отбраната е прав. Единственото допълнение, което мога да направя — ако ми позволите, разбира се, — е, че намаляването на броя на установките изцяло променя съотношението пускови установки бойни глави. За пръв път е възможен напълно унищожителен първи удар. Особено пък ако американците успеят първо да премахнат правителството ни.
— А те лесно могат да го сторят с базираните си в Германия бомбардировачи „СТЕЛТ“ — допълни военният министър.
— Чакайте малко. Да не би да искате да ми кажете, че Фаулър е взривил собствения си град, за да има извинение за нападението срещу нас? Що за лудост е това?
Едва сега съветският президент проумя силата на страха. Военният министър заговори бавно и спокойно:
— Няма значение кой е взривил бомбата. Ако Фаулър обаче реши, че сме го направили ние, той е способен да предприеме съответните действия. Другарю президент, искам да разберете само едно нещо: От техническа гледна точка страната ни се намира на ръба на унищожението. Ракетите им с наземно базиране са само на тридесет минути от нас. Балистичните „Трайдънт“ са съответно на двадесет минути. А пристигането на онези проклети невидими стратегически бомбардировачи е въпрос на два часа. Между другото, използването им ще е най-умният дебют. Между нас и разрушението стои само умственото състояние на президента Фаулър.
— Разбирам.
Съветският президент помълча около половин минута, после се загледа в картата на далечната стена. Когато заговори, в тона му се прокрадваше гневът на изплашен човек:
— И какво предлагате да направим? Да нападнем американците ли? Аз няма да издам подобна заповед.
— Разбира се, че не, но ще ви посъветваме да поставите стратегическите ни сили в пълна бойна готовност. Американците, разбира се, ще забележат действията ни и ще разберат, че унищожителният първи удар е невъзможен. Така ще успеем да овладеем ситуацията и разумът ще надделее.
— Головко?
Първият заместник-председател на КГБ за пръв път се намеси: