— Престани, Райън — отряза го Фаулър. — Трябват ми факти, а не спорове.
— Сър, продължавам да твърдя, че все още нямаме достатъчно информация, за да правим каквито и да е изводи.
— Глупости — обади се полковникът до генерал Фремънт.
— Какво означава това? — попита главнокомандващият стратегическата авиация встрани от микрофона.
— Доктор Елиът е права, сър. Хипотезата й е логична.
— Господин президент — чуха те, — имаме съобщение по „горещата линия“.
ДО ПРЕЗИДЕНТА ФАУЛЪР:
ТОКУ-ЩО ПОЛУЧИХМЕ СЪОБЩЕНИЕ, ЧЕ В БЕРЛИН АМЕРИКАНСКИ ВОЙСКИ СА НАПАДНАЛИ СЪВЕТСКИ БЕЗ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ. ПОНЕСЛИ СМЕ СЕРИОЗНИ ЗАГУБИ. МОЛЯ ВИ, ОБЯСНЕТЕ КАКВО СТАВА.
— По дяволите — възкликна Райън, докато дочиташе факса.
— Искам мненията ви — каза Фаулър по микрофона.
— Най-добре е да кажем, че въобще не знаем за инцидента — каза Елиът. — Да признаем обратното, значи да поемем отговорността за него.
— Моментът е доста неподходящ за лъжи — каза твърдо Райън. Още докато го казваше, осъзна, че прекалява. „Ако продължаваш да крещиш, въобще няма да те слушат, Джак…“
— Кажи го на Нармонов — не му остана длъжна Елиът. — Забрави ли, че те ни нападнаха първи?
— Така твърдят и докладите, но…
— Да не би да искаш да кажеш, че войниците ни лъжат, Райън? — извика Борщайн от планината Шайен.
— Не, генерале, но в подобна обстановка новините са нещо несигурно и вие го знаете не по-зле от мен.
— Ако отречем, че знаем за нападението, няма да се ангажираме с твърдения, които после може да се наложи да отречем. Освен това няма да ги предизвикаме — настоя съветничката по националната сигурност. — А те защо ни питат точно сега?
— Господин президент, вие сте били прокурор — каза Райън — и знаете колко несигурни са показанията на очевидците. Нармонов може би задава въпроса с добри намерения. Съветът ми е да отговорим честно.
Джак се обърна към Гудли, който кимна в знак на съгласие.
— Робърт, ние не се занимаваме с цивилни, а с военни, които са опитни наблюдатели. Нармонов се опитва да ни припише нещо, което не сме вършили — настоя Елиът. — От друга страна, съветските части не биха предприели нападателни действия своеволно. Ето защо той знае, че обвиненията му са напълно измислени. Ако признаем, че сме осведомени за схватката, то тогава признаваме и обвиненията му. Не знаем що за игра играе — който и да се намира на другия край на линията, — но ако кажем, че просто не сме чули за случилото се, печелим време.
— Остро протестирам — каза Джак с възможно най-спокоен глас.
ПРЕЗИДЕНТ НАРМОНОВ:
КАКТО ЗНАЕТЕ, В МОМЕНТА СЪМ ПРЕКАЛЕНО ЗАЕТ СЪС СЪБИТИЯТА В ГРАНИЦИТЕ НА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ. ЗАСЕГА НЕ СЪМ ПОЛУЧАВАЛ НИКАКВА ИНФОРМАЦИЯ ОТ БЕРЛИН. ВЕДНАГА ЗАПОВЯДАХ ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА ПРОВЕРКА.
— Какво мислите?
— Този негодник ни лъже най-нагло — каза министърът на отбраната. — Разполагат с прекалено добра система за свръзка, за да са в неведение.
— Робърт, Робърт, защо ме лъжеш, когато знам истината… — каза Нармонов с наведена глава.
Съветският президент имаше много въпроси без отговор. През последните два-три месеца отношенията му с Америка бяха поохладнели. Отказаха и на молбите му за допълнителни кредити. Въпреки че знаеха за проблемите, американците продължаваха да настояват за изпълнение на задълженията по договора за съкращаване на оръжия. А освен всичко друго Андрей Илич лично бе обещал на Фаулър, че ще спазят срока. Какво се бе променило? Защо американският президент не изпълняваше обещанията си? И какво, по дяволите, правеше сега?
— Това е нещо повече от лъжа. Нещо повече от една лъжа — каза министърът на отбраната.
— Какво имаш предвид?
— Той изрично подчерта, че се занимава главно със спасителните операции в Денвър. Но ние знаем, че е поставил стратегическите си сили в пълна бойна готовност. Защо не ни го казва?
— Защото го е страх да не ни провокира ли? — попита Нармонов, но дори и самият той си помисли, че думите му звучат глупаво.
— Вероятно — съгласи се министърът на отбраната. — Но не знаят, че сме разчели шифрите им. Може би си мислят, че са успели да скрият този факт от нас.
— Не — намеси се Куропаткин от бункера си. — Не съм съгласен. Подобни индикатори едва ли могат да убягнат от вниманието ни. Сигурно разбират, че знаем за раздвижването в стратегическите им сили.
— Но не всичко — обърна се военният министър към Нармонов. — Трябва трезво да обсъдим предположението, че американският президент вече не разсъждава разумно.
— За пръв път? — попита Фаулър.
Елизабет Елиът кимна. Лицето й бе доста побеляло.