— Наистина е малко известно, но е вярно, Робърт. Руснаците никога не са поставяли стратегическите си ракети в пълна бойна готовност. Правят го за пръв път.
— И защо точно сега? — попита Фаулър.
— Единственото разумно обяснение е, че не разговаряме с Нармонов.
— Но нима можем да бъдем сигурни?
— Не можем. Разполагаме само с тази компютърна връзка. Нито го виждаме, нито пък чуваме гласа му.
— Милостиви Боже!
40.
СБЛЪСЪЦИ
— Райън, откъде да знаем, че разговаряме точно с Нармонов?
— А с кого другиго, господин президент?
— По дяволите, Райън, точно ти донесе онези доклади в Белия дом.
— Господин президент, трябва да се успокоите — каза Джак с не особено спокоен глас. — Да, аз ви информирах за докладите, но освен това ви казах, че не са потвърдени. А преди няколко минути дори ви казах, че имаме големи съмнения в истинността им.
— Нима не вярвате на собствената си информация? Именно ЦРУ ни осведоми за изчезването на съветски ядрени бойни глави! — забеляза Елиът. — Е, сега се намериха. И то тук. Точно където трябваше да бъдем.
„По дяволите, тя е още по-паникьосана от него — помисли си Хелън д’Агустино и размени поглед с пребледнелия като платно Пит Конър. — Всичко става със светкавична бързина.“
— Виж, Лиз, още веднъж ти казвам, че информацията ни е прекалено несигурна. Ние просто не разполагаме с достатъчно сведения, за да вземем добре обосновано решение.
— Но защо повишиха готовността на ракетите си?
— По същата причина, по която го сторихме и ние! — извика Райън. — Сега, ако и двете страни се отдръпнат…
— Райън, не ми казвай какво да правя — намеси се тихо Фаулър. — От теб искам само информация. Решенията вземам аз.
Джак извърна глава от микрофона. „Сега вече изтърва нервите си — помисли си Гудли. — Има ужасен вид.“ Заместник-директорът на Централното разузнаване погледна през прозорците към вътрешния двор на ЦРУ и празните сгради зад него.
— Господин президент — каза най-после спокойно Джак, — мнението ни е, че президентът Нармонов напълно владее положението в Съветския съюз. Наистина не знаем чие дело е взривът в Денвър, но нямаме никаква улика за евентуална съветска връзка в него. Според нас предприемането на подобни действия от страна на тяхното правителство е чист лунатизъм. Но дори и там да има военен преврат — за който нямаме никаква информация, — вероятността за извършване на подобен акт се доближава до нулата. Това е мнението на ЦРУ, сър.
— А Кадишев? — попита Фаулър.
— Сър, вчера и днес работихме върху предположението, че докладите му не отговарят на истината. Не успяхме да потвърдим една от срещите му с…
— Една? Не сте успели да потвърдите една среща? — попита Елиът.
— Ще ме оставите ли да се изкажа? — изпусна отново нервите си Джак. — По дяволите, с тази работа се занимаваше Гудли. Не аз! — Той си пое дълбоко дъх. — Доктор Гудли забеляза някои трудно доловими различия в стила на докладите и реши да ги провери по-основно. Официалната версия е, че Кадишев черпи всичките си сведения от лични срещи с Нармонов. В един от случаите обаче програмите им за деня просто не съвпадат. Въобще не сме сигурни, че този път са се срещнали. А ако наистина не са, значи Кади шев е лъжец.
— Предполагам, че си взел под внимание възможността за тайна среща? — попита иронично Елиът. — Или може би си мислиш, че подобни въпроси се обсъждат всеки ден? Нима е възможно евентуалната опасност от военен преврат да се разглежда по време на следобедния чай?
— Непрестанно повтарям, че нито ние, нито британците, нито който и да е друг успя да потвърди информацията.
— Райън, мислиш ли, че един заговор за преврат в страна като Съветския съюз няма да бъде извършен при най-строга секретност? — попита Фаулър.
— Разбира се, че не.
— Тогава защо очакваш, че подобна информация може да бъде потвърдена и чрез други източници? — продължи с въпросите си Фаулър досущ като адвокат по време на процес.
— Не очаквам, сър.
— Значи до момента не разполагаме с по-добри сведения?
— Да, господин президент. Ако са верни, разбира се.
— Казваш, че не разполагате с неопровержими доказателства в тяхна подкрепа?
— Правилно, господин президент.
— Но нямате и информация, която да подкрепя обратното твърдение, нали?
— Сър, нямаме основание…
— Отговори на въпроса!
Десницата на Райън конвулсивно се сви в здрав юмрук.
— Не, сър, нищо достатъчно убедително.
— И през последните няколко години агентът ни е предавал добра и достоверна информация?
— Да, сър.