— Така, досието на господин Кадишев също твърди, че информацията му е най-доброто, с което разполагаме.
— Да, сър.
— Благодаря. Доктор Райън, предлагам да съберете още информация. Когато я имате, ще я изслушаме.
Президентът изключи линията.
Джак бавно се изправи. Краката му се бяха вдървили от напрежение. Той направи една крачка към прозореца и запали цигара.
— Провалих се — каза той на всеослушание. — Мамка му, провалих се…
— Не си виновен, Джак — опита се да го успокои Гудли.
Райън рязко се извърна.
— Чудесен надгробен надпис: „Той не беше виновен, че скапаният свят отиде на майната си.“
— Хайде стига, Джак. Положението не е чак толкова лошо.
— Мислиш ли? Не ги ли чу?
Пистата за излитане на съветския самолетоносач „Кузнецов“ се различаваше от тези на американските. Тя приличаше повече на шанца за ски-скокове. Първият МиГ-29 се засили към края и щом достигна извитата част, излетя. Този начин натоварваше както машината, така и пилота, но даваше резултати. Последва го втори самолет и двата мига се насочиха на изток. Те тъкмо се бяха издигнали на необходимата височина, когато командирът на двойката долови някакъв сигнал в слушалките си.
— Звучи ми като сигнал за бедствие — каза той на другия член на екипажа. — Освен това май е от нашите.
— Да, изток-югоизток. Наистина е наш. Кой ли може да бъде?
— Нямам представа.
Командирът на полета уведоми за откритието си на „Кузнецов“ и оттам му заповядаха да проучи случая.
— Тук е „Ястреб“-две — обади се „Хоукай“. — От руския самолетоносач излетяха два обекта. Движат се бързо. Курс три-едно-пет. Намират се на двеста и петдесет мили от „Мачта“.
Капитан Ричардс погледна картата.
— „Пика“, тук е „Мачта“. Приближи се и ги разкарай.
— Прието — отвърна Джексън.
Току-що бе приключил с презареждането. Сега можеше да остане малко повече от три часа във въздуха. Все още разполагаше с шест ракети.
— Да ги разкараме ли? — попита лейтенант Уолтърс.
— Шредър, аз също не знам какво става.
Джексън се завъртя на сто и осемдесет градуса. Санчес го последва, като отново увеличи разстоянието между двамата.
Две двойки изтребители летяха една срещу друга със скорост малко по-малка от хиляда мили в час. След четири минути двата томкета включиха радарите си. Това трябваше да предупреди руснаците, че наблизо има американски самолети и зоната съвсем не е безопасна. Но новите американски радари имаха твърде ниска интензивност на изкачването и миговете не ги прехванаха.
Оказа се, че това е без значение. Няколко секунди по-късно руснаците сами включиха радарните си системи.
— Към нас се приближават два изтребителя.
Командирът на водещия руски самолет погледна екрана на радара си и се намръщи. Двата мига само охраняваха зоната на бойната си група. Те излетяха веднага след съобщението за бойната готовност. Сега може би някой бе в опасност и руският офицер нямаше никакво желание да си играе глупави игрички с американците. Особено пък през нощта. Той знаеше, че техните изтребители са го засекли. Радарът му вече бе прехванал излъчванията на контролния им самолет.
— Завиваме надясно — заповяда той. — Слизаме с хиляда метра. Ще потърсим радиопредавателя, излъчващ сигналите за помощ.
Руснакът обаче не изключи радара си, за да покаже, че не иска да го закачат.
— Отклониха се вляво. Слизат надолу.
— Бъд, мини пред мен — заповяда Джексън.
Санчес имаше повече ракети. Той щеше да прикрива тила му.
— „Мачта“, тук е „Ястреб“-две. Двата обекта се отклоняват на юг и се спускат към морето.
Ричардс погледна към екрана, на който векторите, сочещи курса на самолетите, се промениха. В момента те не се пресичаха с курса на „Рузвелт“, но се приближаваха доста близко.
— Какво са намислили?
— Е, те всъщност не знаят, че сме тук — забеляза оперативният офицер. — Макар че радарите им работят.
— Значи сигурно ни търсят.
— И аз така предполагам.
— Е, сега поне знаем откъде са дошли другите четири.
Капитан Ричардс вдигна микрофона, за да се свърже с Джексън и Санчес.
— Свали ги — бе заповедта.
Роби взе всички предпазни мерки. Санчес намали височината и мина зад руснаците и под тях.
— Изгубихме американците.
— Зарежи ги! Сега търсим бедстващ човек, забрави ли? — Командирът на полета протегна врат. — Това там светлина от фенерче ли е? На повърхността на морето. Два часа…
— Видях го.
— Последвай ме надолу.
— Опитват се да избягат надолу и вдясно! — предупреди Бъд. — Започвам действия.
Той се намираше само на две хиляди метра от двата руски изтребителя. Санчес избра един „Сайдуиндър“ и изравни самолета си с „южния“ „МиГ“. Томкетът продължаваше да съкращава разстоянието. Пилотът чу сигнала за готовност в слушалките си и натисна спусъка. AIM-9M „Сайдуиндър“ се заби точно в десния двигател на целта и тя експлодира. Санчес почти веднага изстреля и втората ракета.