— Свалих единия.
— Какво, по дяволите, става?
Водещият изтребител забеляза светлината с крайчеца на окото си и се обърна. Другият „МиГ“ вече падаше към морето, оставяйки голяма огнена диря след себе си. Руснакът веднага наклони лоста си наляво, а очите му заопипваха тъмнината, за да открият нападателя.
Втората ракета на Санчес прелетя вдясно от целта. Нямаше значение. Той продължи преследването. Десният завой на руския изтребител го постави точно пред двадесетмилиметровата картечница на „Томкет“. Един бърз откос отчупи част от крилото на руснака. Пилотът едва успя да катапултира навреме. Санчес изгледа падащия самолет. Минута по-късно, когато премина отново над мястото на схватката, Бъд видя, че двамата руснаци по всяка вероятност бяха оцелели. Той нямаше нищо против.
— И двата са свалени. „Мачта“, виждам три светлинни лъча — каза Джексън.
От борда на „Рузвелт“ почти веднага излетя спасителен хеликоптер.
— Роб, не ти ли се струва, че всичко става много лесно? — попита Уолтърс.
— Аз също мислех руснаците за по-умни — отвърна Джексън. — Все едно че сме на лов за патици.
След десет минути „Кузнецов“ повика двата си изтребителя и не получи отговор.
Хеликоптерът на военновъздушните сили са върна от Роки Флатс. В него освен майор Григс бяха и още пет човека, облечени в защитни униформи. Двама от тях веднага се разтичаха да намерят шефа на пожарникарите Калахан, който бе близо до сапьорните танкове М-728.
— Ако имаме късмет, след минути ще сме вътре — извика полковник Лайл от кулата на първия танк.
— Кой е най-старшият тук? — попита един специалист от екипа за борба с радиоактивното замърсяване.
— Кой сте вие?
— Парсънс, шеф на екипа.
Лоурънс Парсънс командваше дежурния екип за борба с последиците от ядрени аварии. Членовете му бяха поредните хора, неуспели да свършат работата си през този ден. Те трябваше да откриват ядрените устройства още преди да са се задействали. В Америка имаше три такива екипа, които дежуреха по двадесет и четири часа в денонощието. Първият се намираше в покрайнините на Вашингтон, вторият — в Невада, и третият в Роки Флатс. Всъщност специалистите бяха пристигнали тук, за да помогнат при унищожаването на една оръжейна фабрика край Денвър. Разбира се, никой не очакваше трите екипа да реагират достатъчно бързо във всяка точка на Съединените щати. Парсънс държеше гайгер-мюлеров брояч в ръце и писукането въобще не му харесваше.
— Откога са тук хората ти?
— От тридесет-четиридесет минути.
— След десет минути искам всички да са изчезнали оттук. Подложени сте на облъчване.
— Как така? Майорът каза, че прахът е…
— Облъчването идва от активността на неутроните. Тук е горещо!
Калахан потръпна. Животът му бе застрашен от нещо, което нито виждаше, нито пък можеше да почувства.
— Вътре може да има хора. Ние почти стигнахме.
— Тогава трябва да действате бързо. Ужасно бързо!
Парсънс и хората му се отправиха обратно към хеликоптера. Те имаха друга работа. Там обаче ги чакаше някакъв мъж с цивилни дрехи.
— Какъв си ти? — попита Парсънс.
— От ФБР. Какво е станало тук?
— Познай от три пъти.
— От Вашингтон искат информация.
— Лари, тук е по-горещо, отколкото на стадиона! — обади се един от членовете на екипа.
— Логично — отвърна Парсънс. — Взривът е земен. Далечната страна на стадиона е подветрената и по-защитена — посочи той.
— Какво можете да ми кажете? — попита агентът от ФБР.
— Съвсем малко — извика Парсънс, за да го чуят въпреки шума от мотора. — Само че взривът е земен и мощността му е под двадесет килотона.
— А тук опасно ли е?
— Разбира се, човече! Най-добре е да отидеш… къде, къде?
— Защо не го изпратиш в презвитерианската болница „Аврора“? Тя е само на две мили оттук — предложи един човек от екипа. — От другата стрина на булевард „Аврора“. Там сигурно все още работят.
— Знаеш ли я? — попита Парсънс.
— Да!
— Тръгвай тогава! Кен, кажи на онези хора да се разкарат оттам. Тук горещината е с двадесет процента по-голяма, отколкото при стадиона. Трябва да вземем проби. Кен, искам да ги махнеш оттам след десет, максимум петнадесет минути. Ако трябва, ги изритай. Започни оттук.
— Добре.