Хеликоптерът излетя и агентът от ФБР изтича настрани. Човекът от екипа за борба с ядрените аварии побягна надолу покрай колоната от пожарни коли, като махаше на хората да тръгват. Агентът реши да послуша съвета му.
— По дяволите, съвсем забравих за неутроните — каза майор Григс.
— Браво на теб! — изкрещя Калахан, за да надвика шума от танка.
— Няма страшно. Нали казаха, че не е чак толкова опасно.
— Ами хората вътре? — попита Калахан по радиото на танка. — Слушай, имаме на разположение само десет минути. След това наистина ще трябва да се разкараме. Давай по-бързичко!
— Няма проблеми — отвърна командирът на танка. — Кажи на хората си да се дръпнат. Ще броя до десет.
Калахан се затича към пожарникарите. Полковник Лайл скочи от M-728 и го последва. Шофьорът дръпна машината си десетина метра назад, освободи спирачката и набра скорост. Танкът помете пет коли и ги избута встрани. Сега М-728 се движеше с около десет километра в час, но продължи да напредва. Веригите му къртеха асфалта, но най-накрая се отвори коридор.
Зоната в непосредствена близост до стадиона беше удивително запазена. Повечето отломки от покрива и стената се бяха разхвърчали на стотици метри разстояние. Тук се виждаха само малки парчета тухли и бетон. Разбира се, пожарната едва ли щеше да успее да влезе, но хората минаха лесно. Асфалтът бе все още доста горещ и водата се изпаряваше от него. Калахан побягна пред танка, като махаше на хората си да се разпръснат вляво и вдясно.
— Знаеш ли на какво ми прилича това? — попита един от специалистите в хеликоптера, който кръжеше над разрушения стадион.
— Да, на Чернобил. Там също имаше пожарникари.
Парсънс прогони мисълта.
— Лети от наветрената страна — заповяда той на пилота. — Какво ще кажеш, Анди?
— Земен взрив, който в никакъв случай не е сто килотона, Лари. Струва ми се дори, че е по-малък от двадесет и пет.
— Защо тогава в ПВО са сбъркали?
— Заради паркинга. Разтопеният асфалт и горящите коли са ги заблудили. Изненадан съм, че топлинната вълна е била толкова малка. А освен това всичко наоколо е побеляло от сняг и лед. Получило се е гигантско отражение плюс огромен енергиен контраст.
— Звучи смислено, Анди — съгласи се Парсънс. — Дали е работа на терористи?
— Засега не мога да се сетя за по-разумна възможност, Лари. Пробите ще ни кажат всичко.
Канонадата на битката бе утихнала. Командирът на БТР дочуваше само откъслечна стрелба. Може би руснаците бяха отстъпили. Може би дори се бяха прибрали в лагера си. Пък и какво друго можеха да сторят? Танковете и на двете страни бяха претърпели сериозни загуби и сега трябваше да се намесят пехотата и БТР-те. Той знаеше, че пехотинците са доста по-разумни от танкистите, защото носят платнени униформи вместо брони. Уязвимостта караше хората да мислят. Командирът отново смени позицията си. Отстрани действията им може би изглеждаха странни, но бяха ефикасни. Един войник от екипажа слезе от БТР-а и надникна зад ъгъла.
— Чисто е, серж. Няма… чакай малко. Нещо се движи. На около две мили надолу по улицата…
Войникът погледна през бинокъла.
— Руски БТР. С ракетна установка.
„Значи така — помисли си сержантът. — Разузнаваме за следващото нападение.“ Разузнаването бе сравнително проста работа, състояща се от две части. Първо, трябваше да откриеш противника и, второ, да не му позволиш и той да стори същото.
— Още един.
— Пригответе се за тръгване. Посока — вдясно. Целта — също — прибави сержантът.
— Готови сме, серж.
— Тръгвай.
„Брадли“ размърда бронираното си туловище назад и изскочи в една пресечка. Стрелецът завъртя кулата си. Двата руски БТР-а се движеха точно срещу тях. Стрелецът взе целта на мушка и изстреля противотанковата ракета. БТР-ът подскочи вляво и се стовари върху няколко паркирани коли. Стрелецът незабавно прехвърли вниманието си към втория. Той се опита да избяга вляво, но улицата бе твърде тясна. Стрелецът го порази и започна да се наслаждава на взрива. Но…
— Дръпнете назад. Бързо! — изкрещя сержантът по разговорката.
В улицата имаше и трети БТР. „Брадли“ се върна по пътя, откъдето бе дошъл. Едва бяха стигнали до сградите, когато ракетите избухнаха на улицата. Неколкостотинте метра разстояние ги спасиха.
— Хайде да си тръгваме. Обърни обратно — каза командирът и включи радиовръзката. — Тук е „Делта“ три-три. Имахме сблъсък с разузнавателни БТР-и. Унищожихме два, но третият ни забеляза. Май ще имаме нови гости, сър.
— Отблъснахме ги зад линията, генерале. Засега мога да удържа позицията, но ако не получа подкрепления, ще ми духнат под опашката — каза полковник Лонг. — Трябва ни помощ, сър!