— Добре. След десет минути ще имате глътка въздух. Подкреплението ви е на път.
— Не знам дали ще е достатъчно.
Главнокомандващият обединените сили на НАТО в Европа се обърна към началник-щаба си:
— С какво разполагаме?
— Втори дивизион на Единадесети бронетанков полк, сър. В момента излизат от казармата.
— Има ли нещо между тях и Берлин?
— Руснаци ли? Малко. Ако се движат бързо…
— Да тръгват.
Главнокомандващият се върна на бюрото си и вдигна телефона за връзка с Вашингтон.
— Да, какво има? — попита Фаулър.
— Сър, изглежда, руснаците изпращат подкрепления в Берлин. Току-що изпратих 2-ри дивизион от 11-и бронетанков полк да помогнат на нашите момчета. Освен това един самолет лети към мястото на сражението, за да прецени обстановката.
— Имате ли някаква представа за намеренията им?
— Никаква, сър. Цялата работа е пълна лудост, но въпреки това продължаваме да даваме жертви. Какво ви казват руснаците, господин президент?
— Питат защо сме ги нападнали, генерале.
— Да не са си изгубили ума? — „Или пък става нещо друго — зачуди се главнокомандващият за Европа, — нещо ужасно?“
— Генерале — обади се някакъв женски глас. „Сигурно е онази Елиът.“ — Искам да изясним нещо. Сигурен ли сте, че руснаците са инициатори на нападението?
— Да, госпожо! — отвърна разгорещено генералът. — Командирът на Берлинската бригада вероятно е мъртъв. Заместник-командир е подполковник Едуард Лонг. Познавам го лично. Много добър професионалист. Той твърди, че руснаците са ги нападнали без предупреждение точно когато нашите са изпълнявали заповедите за повишаване на бойната готовност. Дори не са успели да заредят. Повтарям, госпожо, руснаците първи са открили огън. Със сигурност. Сега ще ми дадете ли разрешение за подкреплението?
— А ако не ги изпратите? — попита Фаулър.
— В такъв случай ще ви се наложи да напишете около пет хиляди съболезнователни писма, господин президент.
— Добре, изпратете подкрепленията. И заповядайте да не се предприемат никакви нападателни действия. Опитваме се да потушим конфликта.
— Дано успеете, господин президент. Сега аз обаче трябва да командвам войските.
ДО ПРЕЗИДЕНТ НАРМОНОВ:
ПОЛУЧИХМЕ СЪОБЩЕНИЕ ОТ ЕВРОПА, ЧЕ СЪВЕТСКИ ТАНКОВ ПОЛК Е НАПАДНАЛ НАШАТА БЕРЛИНСКА БРИГАДА БЕЗ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ. ТОКУ-ЩО ГОВОРИХ С ГЛАВНОКОМАНДВАЩИЯ НИ И ТОЙ ПОТВЪРДИ СВЕДЕНИЯТА.
КАКВО СТАВА? ЗАЩО ЧАСТИТЕ ВИ НАПАДАТ НАШИТЕ?
— Имаме ли вече информация от Берлин? — попита Нармонов.
— Не — поклати глава министърът на отбраната. — Първите ни разузнавачи трябва да са пристигнали едва сега. Радиовръзката е в окаяно състояние. Нашите високочестотни приемници не работят добре в градовете. Получаваме само откъслечни оперативни разговори между командири на малки бойни части. Все още не сме установили контакт с полковия командир. Не е изключено и да е мъртъв. В края на краищата — завърши министърът — американците обичат първо да убиват командирите.
— Значи наистина не знаем какво става?
— Не. Но съм напълно убеден, че никой съветски командир няма да открие огън срещу американците без солидно основание.
Головко затвори очи и изруга наум. Сега пък министърът на отбраната си показваше зъбите.
— Сергей Николаевич? — обърна се към него Нармонов.
— Казахме всичко, с което разполагаме. Американските ракети с наземно базиране се намират в пълна бойна готовност. Подводниците им също. Според нас само след броени часове всички американски подводници ракетоносци ще са в открито море.
— А нашите?
— Една от тях в момента напуска дока. Останалите също се подготвят. Всички ще бъдат извадени едва днес следобед.
— Защо толкова бавно? — попита Нармонов.
— Американците разполагат с по два пълни екипажа за всяка лодка. Ние имаме само по един. Това значително ги улеснява.
— Значи казваш, че техните стратегически сили са напълно готови, а нашите — не, така ли?
— Ракетите ни, разположени на сушата, могат да бъдат изстреляни веднага.
— Господин президент, американците очакват отговора ви.
— Какво да им кажа? — попита Андрей Илич.
В стаята влезе един полковник.
— Доклад от Берлин — каза той и го подаде на министъра на отбраната.
— Американците са в източната част на града. Първите ни разузнавателни БТР-и са били посрещнати с огън. Четири машини са извън строя. Командирът е мъртъв. Отвърнали сме на огъня и сме унищожили два американски БТР-а… Все още не са се свързали с полка.
Министърът погледна към другия доклад.