Клинтън го погледна.
— Номерата им са от Колорадо!
— Пуснах ги — каза Доукинс, преди да изпадне в безсъзнание.
— Еднометрова кутия… — каза тихо Парсънс. — Хайде стига…
Клинтън изхвърча от стаята. Най-близкият телефон бе на регистратурата, И четирите апарата бяха заети. Клинтън изтръгна слушалката от ръката на един регистратор и прекъсна линията.
— Какво правиш!
— Млъквай! — заповяда агентът. — Трябва ми Хоскинс… Уолт, тук е Клинтън. Обаждам се от болницата. Искам да провериш един регистрационен номер. Колорадо Е-Р-П-пет-две-нула. Отнася се за някакъв подозрителен микробус до стадиона. В него е имало двама мъже — бели, около тридесетте, изглеждали обикновено. Свидетелят е полицай, но вече припадна.
— Добре. С кого си там?
— С Парсънс от екипа за борба с ядрените аварии.
— Ела тук… Не, стой там и не затваряй телефона.
Хоскинс остави слушалката до себе си, вдигна друг телефон и набра един номер по памет. Той беше на пътната полиция в Колорадо.
— Обаждам се от ФБР. Трябва спешно да проверя един регистрационен номер. Компютърът ви работи ли?
— Да, сър — увери го един женски глас.
— Едуард Робърт Пол Пет Две Нула. — Хоскинс наведе поглед. Това му звучеше познато.
— Прието.
Хоскинс чу щракането на клавишите.
— Открих го. Регистрацията е съвсем скорошна. Микробус, собственост на господин Робърт Френд от Рогън. Искате ли номера на шофьорската книжка на господин Френд?
— Господи! — каза Хоскинс.
— Не ви чух, сър.
Той прочете номера.
— Правилно, сър.
— Можете ли да проверите и още два номера на шофьорски книжки?
— Разбира се.
Той ги продиктува.
— Първия номер го няма в компютъра… втория също. Чакайте малко, тези номера приличат на…
— Знам. Благодаря ви. — Хоскинс затвори телефона. — Добре, Уолт, мисли, мисли…
Трябваше му още информация от Клинтън.
— Мъри.
— Дан, обажда се Уолт Хоскинс. Току-що научих нещо, което ще те заинтересува.
— Казвай.
— Нашият приятел Марвин Ръсел е бил паркирал един микробус до стадиона. Момчетата от екипа за борба с ядрените аварии твърдят, че микробусът е бил доста близо до мястото, на което е избухнала бомбата. Имало е поне още един — не, чакай малко — добре. С него е имало още един човек, а другият сигурно е карал взетата под наем кола. Така. В микробуса е имало голяма кутия. Бил е боядисан като кола на Ей Би Си, но ние намерихме Ръсел убит на около три километра оттам. Значи сигурно е оставил микробуса и се е махнал. Дан, според мен това е един от възможните начини, по който бомбата е стигнала на стадиона.
— Имаш ли нещо друго, Уолт?
— Разполагам със снимките от паспортите, както и с други документи на останалите двама.
— Изпрати ги по факса.
— Тръгват.
Хоскинс стана и се отправи към свързочния център. По пътя срещна един друг агент.
— Намери хората от участъка, които разследват убийството на Марвин Ръсел. Издири ги на всяка цена и ги накарай веднага да се обадят по телефона.
— Пак ли се връщаш на хипотезата за терористите? — попита Пат О’Дей. — Според мен бомбата е твърде мощна, за да бъде тяхна работа.
— Ръсел се занимаваше с тероризъм и си мисля, че може би… мамка му! — възкликна Мъри.
— За какво се сети, Дан?
— Обади се в архива и кажи, че искам снимките от Атина, които са в досието на Ръсел. — Заместник-директорът изчака. — Преди няколко месеца в Гърция бе убит един полицай и гърците ни помолиха за съдействие, като ни изпратиха няколко снимки. Тогава си помислих, че може би става въпрос за Марвин, но… в колата имаше и друг човек. Май че го бяха снимали в профил.
— Пристига факсът от Денвър — обади се един женски глас.
— Донесете го тук — заповяда Мъри.
— Това е първата страница. — Останалите пристигнаха бързо.
— Самолетен билет… билет за прехвърляне на друг полет. Пат…
О’Дей пое факсимилето.
— Аз ще се заема с него.
— По дяволите, я хвърли един поглед тук.
— Познаваш ли тази физиономия?
— Прилича на… Исмаил Куати? Другия не го познавам.
— Мустаците и косата са други, Дан — каза О’Дей и погледна отново Мъри. — Малко по-къси са. — Най-добре е да се обадим в архива и да проверим какви са последните им сведения за този нехранимайко, Няма нужда да бързаме, нали?
— Точно така.
Мъри вдигна телефона.
— Добри новини, господин президент — обади се Борщайн от бункера си в планината Шайен. — Спътникът ни КН-11 преминава над централната част от Съветския съюз. Там вече се зазорява и за късмет времето е ясно. Ще имаме възможност да поогледаме ракетните им бази. Спътникът вече е програмиран. НРФЦ ще изпрати снимките тук и в Офът веднага след получаването им.