— Но няма да ги изпрати при мен — измърмори Фаулър.
Кемп Дейвид никога не бе разполагал с необходимото оборудване за това. „Каква далновидност“ — помисли си Фаулър. Снимките обаче щяха да се получат от „Нийкап“, на който президентът би трябвало да лети в момента.
— Добре, кажи ми какво виждаш — нареди Фаулър.
— Ще ви кажа веднага след като ги получа, сър — обеща Борщайн.
— Пристигат, сър — обади се нов глас. — Сър, аз съм майор Костело от разузнаването на ПВО за Северна Америка. Условията за наблюдение не можеха да бъдат по-добри. Спътникът ще лети от юг на север и ще премине много близко до четири ракетни полка. Те са: Чингис-тобе, Алейск, Узхур и Гладкой. Първите три са въоръжени със СС-18, а Гладкой — със СС-11. Сър, Алейск е едно от местата, на които би трябвало да унищожават ракетите си, но все още не са го направили…
Утринното небе над Алейск бе ясно. Първите слънчеви лъчи вече озаряваха хоризонта на североизток, но никой от войниците от стратегическите ракетни войски не им обърна внимание. Вече изоставаха с цели седмици от графика си и заповедта им бе да наваксат закъснението. Фактът, че това бе просто невъзможно, нямаше значение. До всеки от четиридесетте силоза за изстрелване се виждаше по един тежък камион с ремарке. СС-18 — руснаците ги наричаха CP-20, стратегически ракети номер 20 — бяха в експлоатация вече единадесет години и именно това бе накарало съветското правителство да се съгласи със съкращаването им. Горивата и окислителите, с които работеха двигателите им с течно гориво, са опасните корозиращи химикали: несиметричен диметил хидроцин и азотен тетраокис. Наричаха ги „вещества, годни за съхранение“, просто по навик. Те бяха по-стабилни от използваните досега криогенни горивни смеси и не изискваха съхранение в хладилни камери. За сметка на това обаче бяха високо реактивни и изключително отровни. Допирът с тях водеше до незабавна смърт. Един от защитните механизми беше затварянето на ракетите в големи стоманени капсули. На свой ред тези капсули, подобни на огромни патрони, се поставяха в силозите и по този начин прецизната техника се предпазваше от контакт с химикалите. Американското разузнаване смяташе, че този сложен механизъм е предвиден, за да се овладее по-добре високият им енергиен импулс, който даваше предимство на руските ракети. Всъщност истината бе, че руснаците просто не бяха успели да измислят достатъчно надеждно и мощно твърдо гориво. Този недостатък бе преодолян едва с последния модел ракети СС-25. Макар и безспорно големи и мощни, СС-18 — НАТО ги наричаше с ужасяващото кодово наименование САТАНА — бяха адски трудни за поддържане и обслужващите екипи се радваха, че ще се отърват от тях. Не един войник бе загубил живота си по време на учения, както и при ежедневното им поддържане. Американските ракети „Титан-II“ създаваха същите проблеми на стопаните си. Всички СС-18 в Алейск бяха предназначени за унищожаване и именно това бе причината за присъствието на толкова хора и техника в района. Но първо трябваше да бъдат отделени бойните глави. Американските инспектори можеха да гледат процеса на унищожаване, но не и отделянето на бойните глави, които си оставаха най-секретно то устройство на ракетите. Под зоркия поглед на един полковник кранът отмести носа на ракета номер 31 и под него се показаха бойните глави. Всяка от тях представляваше самонасочващ се конус с диаметър на основата четиридесет и височина сто и петдесет сантиметра. Върхът на конуса бе остър като игла. Бойните глави бяха с мощност половин мегатон и представляваха тристепенно термоядрено устройство. Войниците се отнасяха към тях с цялото полагащо им се уважение.
— Снимките вече пристигат — чу Фаулър гласа на майор Костело. — Не се вижда голямо раздвижване… Сър, съсредоточаваме вниманието си само върху няколко силоза — тези, които виждаме най-добре. Навсякъде около тях е обрасло с гори, господин президент. В зависимост от ъгъла, който сключва спътникът със земната повърхност, преценяваме кои силози ще се виждат най-ясно… Добре, ето го първия — силоз нула-пет в Тобе… нищо необичайно… командният бункер е ей там… виждам часовите, които го пазят… май са повече от нормалното… виждам пет-седем човека. Различаваме ги чудесно в инфрачервения спектър, сър. Там е доста студено. Това е всичко. Нищо необикновено, сър… добре. Сега идва ред на Алейск — по дяволите!
— Какво става?
— Сър, наблюдаваме четири силоза през четири различни камери…
— Това са обслужващи камиони — обади се генерал Фремънт от командния център на стратегическата авиация. — И пред четирите силоза има обслужващи камиони. Капаците на силозите са отворени, господин президент.