Выбрать главу

— Надявам се, че престоят в Мексико ви е харесал — каза на раздяла лейтенантът.

— Какво, по дяволите, става тук? — попита пилотът, който бе майор от авиацията, макар и да носеше цивилни дрехи.

— Сега ще ти обясня — каза Кларк. — Вие ще закарате самолета в „Андрюс“, а ние с господин Чавес ще си поговорим с тези момчета отзад. Няма да подслушвате, няма да ни гледате и въобще няма да си мислите за нас.

— Какво…

— Да мислите, майоре. Не трябва да мислите за нас. Да обяснявам ли пак?

— Не, сър.

— В такъв случай да се махаме оттук.

Пилотът и помощникът му отидоха в кабината. Двамата свързочници седнаха на местата си и спуснаха завесата, която ги отделяше от задния салон.

Кларк се обърна и видя, че гостите им се спогледаха. Джон свали вратовръзката на Куати и му завърза очите. Чавес стори същото с подопечника си. После им запушиха устата и Джон тръгна да търси някакви запушалки за уши. Най-накрая настаниха Гусн и Куати на две седалки в най-задната част на самолета. Кларк изчака да излетят, преди да предприеме следващата стъпка. Той не обичаше мъчението, но имаше нужда от информация и бе готов на всичко, за да я получи.

— Торпедо във водата!

— По дяволите, то е точно зад нас! — обърна се Рикс. — Най-голямата безопасна скорост. Ляво на борд, курс две-седем-нула! Помощник, отвърнете на удара.

— Тъй вярно! Подгответе торпедото — извика Клагет. — Курс едно-осем-нула, разстояние за активиране — хиляда метра, дълбочина на претърсване — шестдесет метра.

— Готово!

— Огън!

— Залп от трета тръба, сър!

Такава бе практиката. Рикс вече бе в сонарното отделение.

— Изпуснали сме шума от изстрелването, сър, а освен това прехванахме торпедото доста късно. Шумът от повърхността…

— Да се спуснем ли по-дълбоко? — обърна се Рикс към Клагет.

— Шумът от повърхността ще ни помага повече.

— Добре, Холандец… Преди беше прав. Трябваше да пусна извънбордовия двигател.

— Свръхнискочестотно съобщение, сър. СНАПКАУНТ е отменена.

— Отменена? — попита невярващо Рикс.

— Тъй вярно, сър, отменена.

— Е, все пак това е добра новина — обади се Клагет.

— А сега какво? — запита се офицерът тактик. Съобщението в ръката му звучеше направо безсмислено.

— Най-сетне прехванахме тези копелета.

— Продължаваме с полета.

— Сър, но те стреляха по „Мейн“!

— Знам, но ние не можем да направим същото.

— Това е лудост, сър!

— Дяволски си прав — съгласи се офицерът.

— Скорост?

— Шест възела, сър. От рулевото твърдят, че стабилизаторите са в ужасно състояние.

— Ако увеличим скоростта… — намръщи се Рикс.

— Всичко се разпада — довърши Клагет. — Мисля, че е време за контрамерките.

— Направете го.

— Пуснете контрамерките — нареди Клагет и отново се обърна към Рикс: — Ако се движехме по-бързо, можехме да си помогнем и с един завой.

— Сега май няма значение дали ще го направим.

— Можеше да бъде и по-зле. Защо, по дяволите, мислиш, че отмениха СНАПКАУНТ? — попита помощник-капитанът, без да откъсва поглед от сонара.

— Предполагам, че опасността от война е преминала… Аз май не се справих много добре, а?

— Кой може да предвиди подобно нещо, капитане?

Рикс се обърна.

— Благодаря, помощник.

— Торпедото се активира, курс едно-шест-нула.

— Американско торпедо модел 48 на три-четири-пет. Току-що се активира!

— Пълен напред, поддържайте курса — заповяда Дубинин.

— Да пуснем ли контрамерките? — попита старпомът.

Капитанът поклати отрицателно глава.

— Не, не… Намираме се точно на ръба на обхвата му и контрамерките ни само ще го накарат да се приближи към нас. Условията на повърхността ще ни помогнат. Лодката ни не е конструирана, за да води бой в тежки атмосферни условия — забеляза Дубинин. — Уредите се натоварват прекалено много.

— Капитане, получих съобщение от спътника. Разпратено е до всички въоръжени сили: „Прекратете стълкновенията и се оттеглете от всички вражески сили. Действайте единствено в самозащита.“

— Ще ме изправят пред военен съд — каза тихо Валентин Борисович Дубинин.

— Но вие не сте направили нищо неправилно. Реагирахте точно…

— Благодаря. Надявам се, че ще свидетелстваш в моя полза.

— Промяна в сигнала, промяна в курса… Торпедото току-що зави в западна посока от нас — каза Рюков. — Сигурно са програмирали първият му завой да е наляво.