Елиът се върна в канцеларията си, остави кафето на бюрото и се протегна. За разлика от Бенингтън въртящият се стол бе удобен — както впрочем и всичко в Белия дом. Дългите седмици на ранни ставания и среднощна работа обаче си казваха думата и физическото напрежение се трупаше върху психическия тормоз. Тя си каза, че трябва да поднови упражненията. Поне да започне да се разхожда. Много от служителите използваха обедната почивка за това. По-енергичните дори бягаха. Някои от жените например не пропускаха шанса да се раздвижат с несемейните офицери от охраната. Явно късите прически и опростеното мислене, което вървеше в комплект с офицерската униформа, им допадаха. Но Е. Е. нямаше време за подобни волности и затова се протегна още веднъж, преди отново да седне на стола с тиха ругатня. Вместо да си остане директор на катедра в най-престижния женски колеж, тя се бе превърнала в секретарка на някакво си парвеню от Йейл. Но ругатните нямаше да помогнат и тя се залови за работа.
Вече бе прочела половината „Бърд“ с жълт флумастер в ръка. Обърна на нова страница. Статиите бяха подредени неравномерно. Тази глупава подредба я дразнеше още повече, защото Е. Е. имаше мания за ред. В началото на единадесета страница се мъдреше малка статия от „Хартфорд Коурант“. „БАЩИНСТВОТО НА АЛДЕН“ — гласеше заглавието. Ръката й замръзна във въздуха.
— Какво?
„Тази седмица в Ню Хейвън госпожица Марша Блум ще попълни документ, с който обявява за баща на дъщеря си професор Чарлс У. Алден. Бивш председател на историческата катедра в Йейл, в момента той изпълнява длъжността съветник по националната сигурност на президента Фаулър. Госпожица Блум, която е кандидат за докторска титла по руска история, твърди, че с професора я свързва двегодишна връзка. Тя възнамерява да съди Алден за издръжка…“
— Старият му похотлив пръч! — прошепна на себе си Елиът.
И това бе самата истина. Мисълта й дойде сякаш в момент на просветление. Сърдечните авантюри на Алден вече бяха станали обект на хумористичната рубрика в „Поуст“. Чарли преследваше поли, рокли и всякакво облекло, което бе в женски род.
„Марша Блум… Еврейка? Вероятно. Глупакът е задявал една от студентките си. Дори я е свалил. Интересно, защо ли просто не е направила аборт? Обзалагам се, че просто я е разкарал и тя е била толкова бясна, че…
О, за бога, днес трябва да лети за Саудитска Арабия…
Не можем да допуснем това…
Идиот такъв! Без никакво предупреждение. Не е говорил с никого. Не може да е говорил. В противен случай щях да чуя. Тези тайни обикновено траят толкова, колкото е необходимо, за да ги повториш в тоалетната. Ами ако самият той не е знаел? Дали тази Блум е сърдита на Чарли? — усмихна се злобно Е. Е. — Разбира се, че е.“
Елиът вдигна слушалката… и се замисли. Човек не можеше да се обади направо в спалнята на президента. Не и за каквото и да е. Особено пък ако има възможност да извлече полза от съобщението си.
От друга страна…
Какво ли щеше да каже вицепрезидентът? Все пак Алден бе от неговите хора. Но вицепрезидентът бе с вързани ръце. Нима не бе предупредил Чарли да внимава с жените? Да, още преди три месеца. Най-големият грях на един политик. Бяха го хванали. „Е, не с ръка в буркана със сладко — засмя се злорадо тя. — Да се заплесне по една от студентките си. Какъв тъпанар!“ И този човек съветваше президента как да води държавата. Елизабет едва не се разсмя с глас.
Положението трябваше да се овладее.
Феминистките щяха да надигнат глас. Въобще нямаше да се съобразяват с глупостта на тази Блум, която е пропуснала да предотврати нежеланата — дали? — бременност. Типично по феминистки. В края на краищата за какво БЯХА контрацептивите. Тя бе направила своя избор. Точка. За феминисткото общество случаят бе повече от ясен. Още един похотливец се бе възползвал от наивността на беззащитна жена. И той служеше на президент, обявил се за поддръжник на феминистките.
Привържениците на движението за премахване на аборта също щяха да реагират. Дори още по-остро. Напоследък кампанията им се увенча с успех, който до голяма степан бе необясним за Елизабет. Двама консервативни сенатори прокарваха законопроект, имащ за цел да принуди „незаконните бащи“ да издържат извънбрачните си деца. В крайна сметка тези неандерталци се бяха сетили, че ако премахнат аборта, някой ще трябва да се грижи за нежеланите деца. Морализаторската тълпа бе предприела сериозни действия, които вече засягаха и администрацията на Фаулър. За идиотите с радикални убеждения Алден щеше да бъде поредният безотговорен развратник. На всичко отгоре бял — още по-добре — и член на администрацията, която ненавиждаха.